Отговорът на крал Орин бе също толкова леден:
— Нима надхвърлям границите на властта си? Е, може би. Права сте: не мога да ви заповядвам. Ако сме равни обаче, аз все още не съм видял доказателства за това в отношението ви към мен. Ерагон отговаря само и единствено пред вас. С Изпитанието на Дългите ножове вие придобихте власт над номадските племена, много от които отдавна са сред моите поданици. И командвате както пожелаете не само Варден, но и войниците на Сурда, които служат на семейството ми от десетилетия със смелост и решителност, надхвърлящи тези на обикновените мъже.
— Вие ме помолихте да ръководя тази война — каза Насуада. — Не съм ви изместила.
— Така е, аз поисках да поемете командването над разпръснатите ни войски. Не ме е срам да призная, че имате повече опит и сте постигнали повече успехи от мен във войната. Рисковете са твърде големи, за да може който и да било от нас да си позволява фалшива гордост. При все това обаче, откакто застанахте начело, изглежда, сте забравили, че аз все още съм крал на Сурда, а ние — от рода Лангфелд — можем да проследим родословието си до самия Танебранд, Дарителя на пръстени, който е наследил лудия стар Паланкар и който пръв сред расата ни е седнал на трона в днешния Уру’баен.
Предвид наследството ни и помощта, която династията Лангфелд ви е оказала в тази война, е обидно да игнорирате правата ми. Държите се така, сякаш вие имате последната дума и мненията на останалите нямат значение; сякаш могат да бъдат тъпкани в преследване на всяка цел, която вече сте решили, че е най-добра за частта от свободното човечество, извадила късмета да ви има за водач. Сключвате по своя инициатива договори и съюзи като този с ургалите и очаквате аз и другите да приемаме решенията ви, все едно говорите от името на всички ни. Уговаряте предварително държавни визити като тази на Бльодгарм-водр и не си правите труда да ме уведомите за пристигането му, нито ме изчаквате, за да посрещнем делегацията му заедно като равни. И когато се осмелявам да попитам защо Ерагон — човекът, чието съществуване е причината изобщо да заложа държавата си на карта, — когато имам дързостта да питам защо този толкова важен човек е избрал да застраши живота на сурданите и на всяко живо същество, което се противопоставя на Галбаторикс, мотаейки се сред враговете ни, как ми отговаряте? Държите се с мен така, все едно съм просто някой ваш прекалено ревностен и любопитен подчинен, чийто детински интерес отвлича вниманието ви от по-неотложни дела. Ха! Няма да търпя това, казвам ви. Ако не можете да си наложите да уважавате ранга ми и да приемете справедливо разпределение на отговорностите, както е редно между съюзници, смятам, че не сте достойна да бъдете начело на съюз като нашия и ще ви се опълча по всички възможни начини.
— Ама че високопарен тип — отбеляза Сапфира.
Разтревожен от посоката, която бе поел разговорът, Ерагон каза:
— Какво да правя? Не възнамерявах да казвам на никого за Слоун, освен може би на Насуада. Колкото по-малко хора знаят, че е жив, толкова по-добре.
Проблясваща морскосиня вълна пробяга от главата на драконката до раменете й, когато острите връхчета на люспи по врата й се надигнаха с милиметър над кожата под тях. Назъбените редици люспи й придадоха свиреп и накокошинен вид.
— Не мога да ти кажа кое е най-добро, Ерагон. За това трябва да разчиташ на собствената си преценка. Вслушай се в сърцето си и може би ще ти стане ясно как да се измъкнеш от тези подмолни бързеи.
В отговор на тирадата на крал Орин Насуада отпусна ръце в скута си, при което бинтовете изпъкнаха с белотата си на фона на зелената й рокля. После отговори с равен и спокоен глас:
— Ако съм ви обидила, сир, то е заради собствената ми прибързаност, а не от желание да унизявам вас или династията ви. Моля простете пропуските ми. Те няма да се повторят, обещавам ви. Както сам изтъкнахте, съвсем скоро бях издигната на този пост и още не съм овладяла всички необходими умения.
Орин сведе глава в хладен, но благосклонен жест, че приема извинението й.
— Що се отнася до Ерагон и деянията му в Империята, не можех да ви съобщя никакви подробности, защото и аз самата не разполагах с повече информация. Както със сигурност ще се съгласите с мен, това не беше ситуация, която исках да разгласявам.
— Не, разбира се, че не.
— Ето защо ми се струва, че най-бързият лек за този спор е да позволим на Ерагон да ни разкрие фактите за пътуването си, така че да разберем мащабите на събитието и да направим преценка.