— Само по себе си това не е лек — каза крал Орин. — Но все пак е неговото начало, така че с радост ще го изслушам.
— Тогава нека не се бавим повече — отвърна Насуада. — Да започнем от началото и да сложим край на неизвестността. Ерагон, време е за твоя разказ.
И докато Насуада и другите го гледаха с очакване, Ездача направи избора си. Той вдигна брадичка и започна:
— Това, което ще ви кажа, е поверително. Не мога да очаквам нито от вас, крал Орин, нито от вас, лейди Насуада, да ми се закълнете, че ще запазите тази тайна в сърцата си до деня, в който умрете, но ви моля да постъпите така, все едно сте го сторили. Ако тя стигне до неподходящите уши, ще предизвика много мъка.
— Един крал не остава такъв за дълго, освен ако не цени стойността на мълчанието — каза Орин.
И без да се бави повече, Ерагон описа всичко, което му се бе случило в Хелгринд и в последвалите дни. След това Аря обясни как го е намерила и допълни описанието му на пътуването им, прибавяйки няколко собствени наблюдения. Когато и двамата приключиха, в палатката настъпи тишина, а Орин и Насуада не помръдваха на столовете си. Ездача се почувства така, сякаш отново бе дете и чакаше Гароу да му каже какво ще бъде наказанието му заради някоя глупава постъпка.
Кралят и водачката на Варден изглеждаха потънали в размисъл в продължение на няколко минути, а после Насуада приглади полите на роклята си и рече:
— Крал Орин може да е на различно мнение и ако е така, чакам с нетърпение да чуя основанията му, но аз лично смятам, че си постъпил правилно, Ерагон.
— Аз също — каза Орин, изненадвайки всички.
— Наистина ли? — възкликна младежът. После се поколеба. — Не искам да прозвучи нахално, защото съм доволен, че одобрявате, но не очаквах да погледнете толкова благосклонно на решението ми да пожаля живота на Слоун. Мога ли да попитам защо…
— Защо одобряваме ли? — прекъсна го кралят. — Законът трябва да се спазва. Ако беше се самоопределил за екзекутор на Слоун, щеше да си си присвоил властта, която притежаваме двамата с Насуада. Защото онзи, който има наглостта да определя кой ще живее и кой ще умре, вече не служи на закона, а го определя. И колкото и добронамерен да е човек, това няма да бъде добро решение за човешкия род. Насуада и аз поне отговаряме пред онзи господар, пред когото коленичат дори кралете. Отговаряме пред Ангвард, царуващ в неговото царство на вечен сумрак. Отговаряме пред Сивия мъж на неговия сив кон. Смъртта. Можем да бъдем най-ужасните тирани в историята, но един ден Ангвард ще ни прибере… Ала не и теб. Хората са раса, която има кратък живот, а не бива да бъдем управлявани от един от Неумиращите. Не се нуждаем от втори Галбаторикс. — Неочаквано Орин се изсмя, а устата му се изкриви в невесела усмивка. — Разбираш ли, Ерагон? Ти си толкова опасен, че сме принудени да признаем тази опасност пред теб, и да се надяваме, че си сред малцината способни да устоят на изкушението на властта.
Кралят преплете пръсти под брадичката си и се вгледа в гънките на робата си.
— Казах повече, отколкото исках… Така че поради тези и други причини съм съгласен с Насуада. Бил си прав в решението си, когато си открил Слоун в Хелгринд. Колкото и неприятен да е този инцидент, щеше да е много по-зле за нас, а и за теб, ако го беше убил за свое удовлетворение, а не при самозащита или служейки на други.
Водачката на Варден кимна в знак на съгласие.
— Добре казано.
През цялото време Аря слушаше с неразгадаемо изражение. Каквито и да бяха нейните мисли по въпроса, тя не ги изказа.
Орин и Насуада засипаха Ерагон с множество въпроси за клетвите, които бе накарал Слоун да даде, както и за останалата част от пътешествието. Разпитът продължи толкова дълго, че водачката на Варден нареди да донесат в палатката поднос с охладен сайдер, плодове и месо, както и един волски бут за Сапфира. Двамата с Орин имаха достатъчно възможност да ядат между въпросите си, но младият Ездач бе толкова зает с говоренето, че успя да изяде само две хапки от една ябълка и да глътне няколко глътки сайдер, за да накваси гърлото си.
Накрая кралят се сбогува и се оттегли, за да огледа конницата си. Аря си тръгна минута по-късно с обяснението, че трябва да докладва на кралица Исланзади, и както сама се изрази, да стопли вана с вода, да измие пясъка от косата си и да възвърне нормалните си черти. „Не се чувствам добре — сякаш не съм самата аз — с липсващи връхчета на ушите, кръгли и водоравни очи и променена форма на лицето“.
Когато остана сама с Ерагон и Сапфира, Насуада въздъхна и отпусна глава на облегалката на трона. Ездача бе шокиран от изтощения й вид. Липсваха предишната й жизненост и сила на духа. Нямаше го пламъкът в очите й. Той осъзна, че тя се преструва на по-силна, за да не изкушава враговете си и да не деморализира Варден, демонстрирайки слабостта си.