— Зле ли ти е? — попита той.
Тя кимна към ръцете си.
— Не точно. Отнема ми повече време да се възстановя, отколкото очаквах… Някои дни са по-лоши от други.
— Ако искаш, мога да…
— Не. Благодаря ти, но не. Не ме изкушавай. Едно от правилата на Изпитанието на Дългите ножове е, че трябва да оставиш раните да зараснат сами без магия. Иначе съперниците няма да са понесли цялата болка.
— Това е варварство!
На устните й се появи слаба усмивка.
— Вероятно, но е такова, каквото е, и аз няма да се проваля на толкова късен етап само защото не мога да понеса малко болка.
— Ами ако раните се възпалят?
— Тогава ще платя цената за грешката си. Но се съмнявам, тъй като Анджела се грижи за мен. Тя има невероятен запас от знания по отношение на целебните растения. Почти съм убедена, че може да ти каже истинското име на всеки вид трева, растяща в равнините източно оттук, само като докосне стръкчето.
Сапфира, която бе стояла толкова неподвижно, че изглеждаше заспала, сега се прозя — почти докосвайки пода и тавана с върховете на челюстите си — и тръсна глава и шия, разпръсквайки във всички посоки отблясъци от светлината, отразена от люспите й.
Водачката на Варден изпъна гръб и каза:
— Ох, съжалявам. Зная, че всичко това беше изтощително. И двамата бяхте много търпеливи, за което ви благодаря.
Младият Ездач коленичи и постави дясната си ръка върху нейните.
— Не бива да се тревожиш за мен, Насуада. Аз разбирам дълга си. Никога не съм искал да властвам, това не е съдбата ми. И ако някога имам възможността да седна на трон, ще откажа и ще се погрижа да го получи някой, който е по-достоен от мен да води расата ни.
— Ти си добър човек, Ерагон — промърмори тя и притисна ръката му между дланите си. После се засмя. — Ти, Роран, Муртаг… изглежда прекарвам повечето си време да се тревожа за членове на семейството ти.
Младежът се наежи при тези думи.
— Муртаг не е от семейството ми.
— Разбира се. Прости ми. Ала все пак трябва да признаеш, че е удивително колко неприятности сте причинили и тримата както на Империята, така и на Варден.
— Това ни е вродена дарба — пошегува се Ерагон.
— В кръвта им е — допълни Сапфира. — Където и да отидат, се оказват забъркани в най-отвратителната възможна опасност. — Тя побутна с муцуна ръката на Ерагон. — Особено този тук. Какво друго да очакваш от обитатели на долината Паланкар? Потомци на луд крал.
— Но самите те не са луди — отвърна Насуада. — Поне аз не мисля така. Понякога е трудно да се прецени. — Тя се засмя. — Ако ти, Роран и Муртаг бъдете заключени в една килия, чудя се кой би оцелял.
Ерагон също се засмя.
— Роран. Той не би допуснал дреболия като смъртта да застане между него и Катрина.
Усмивката на Насуада стана леко пресилена.
— Да, предполагам, че не би го допуснал. — За няколко мига тя помълча, а после додаде: — Боже мой, колко съм егоистична! Денят почти свърши, а аз ви задържам само заради удоволствието от няколко минути празни приказки.
— Удоволствието е и мое.
— Да, но има по-добри места от това за разговори между приятели. След всичко, през което си преминал, предполагам, ще искаш да се изкъпеш, да се преоблечеш и да се нахраниш добре, нали? Сигурно си прегладнял!
Ерагон погледна към ябълката, която все още държеше, и със съжаление стигна до извода, че ще бъде неучтиво да продължи да яде, когато аудиенцията бе на приключване. Насуада обаче забеляза погледа му и каза:
— Изражението ти ми даде отговор, Сенкоубиецо. Изглеждаш като прегладнял вълк през зимата. Е, няма да те измъчвам повече. Иди се изкъпи и си облечи най-хубавата туника. Когато добиеш по-представителен вид, за мен ще е удоволствие, ако приемеш, да ми правиш компания на вечеря. Имай предвид обаче, че няма да си единственият ми гост, защото делата на Варден изискват постоянното ми внимание. При все това ще ми доставиш огромна радост, ако решиш да присъстваш.
Младежът потисна неудоволствието си от мисълта да прекара часове наред в отблъскване на словесните атаки на онези, които искаха да го използват за собствените си цели или да задоволят любопитството си за Ездачи и дракони. И все пак не можеше да откаже на водачката на Варден, така че се поклони и прие поканата й.
Вечеря с приятели
Ерагон и Сапфира излязоха от алената шатра на Насуада с отряда елфи, който оформи кръг около тях, и потеглиха към малката палатка, която бяха получили, когато се присъединиха към Варден в Пламтящите равнини. Там Ездача намери малък леген с вряла вода, чиято пара изглеждаше млечнобяла под косо падащите лъчи на огромното вечерно слънце. За момента той не му обърна внимание и влезе в палатката.