Тя спря пред палатка, която блестеше от множеството свещи, които горяха в нея, и от която се носеше глъчка от неразличими гласове.
— Сега отново трябва да се гмурнем в блатото на политиката. Подготви се.
Водачката на Варден отметна платнището на входа и младият Ездач подскочи, когато куп хора извикаха:
— Изненада!
Голяма маса, отрупана с храна, изпълваше центъра на палатката, а около нея седяха Роран и Катрина, двадесетина селяни от Карвахол — включително Хорст и семейството му, — лечителката Анджела, Джеод и жена му Хелън, и неколцина мъже, които Ерагон не позна, но които изглеждаха като моряци. Половин дузина деца си играеха на земята до масата; те спряха игрите си и се загледаха в Насуада и Ездача с отворена уста, очевидно неспособни да решат кой от тези двама непознати заслужава повече внимание.
Ерагон се ухили смутено. Преди да успее да измисли какво да каже, Анджела вдигна чашата си и извика:
— Е, не стой там, зяпнал! Ела и седни. Гладна съм.
Докато всички избухнаха в смях, Насуада придърпа младежа към двата празни стола до Роран. Ездача й помогна да седне и я попита:
— Ти ли организира това?
— Роран ми подсказа кого би се зарадвал да видиш тук, но да, първоначалната идея беше моя. И добавих няколко човека от себе си, както можеш да видиш.
— Благодаря ти — каза смирено Ерагон. — Много ти благодаря.
Видя Елва, седнала с кръстосани крака в далечния ляв ъгъл на палатката, с поднос храна в скута й. Другите деца страняха от нея — младият Ездач не можеше да си представи, че имат твърде много общо помежду си — и никой от възрастните, освен Анджела, не изглеждаше спокоен в нейно присъствие. Малкото момиче с тесни рамене го погледна изпод черните си кичури коса с ужасяващите си виолетови очи, а устните му промълвиха нещо, което той предположи, че трябва да е „Поздрави, Сенкоубиецо“.
„Поздрави, Всезряща“ — отвърна той беззвучно. Малките й розови устни се разделиха в нещо, което щеше да е очарователна усмивка, ако ги нямаше безмилостните очи над тях.
Ерагон стисна облегалките на стола си, когато масата се разтресе, чиниите издрънчаха, а стените на палатката изплющяха. После задната стена се изду и раздели, когато Сапфира промуши глава вътре.
— Месо! — каза тя. — Надушвам месо!
През следващите няколко часа младият Ездач се изгуби в мъглата от храна, пиене и удоволствие от добрата компания. Усещането бе, все едно се е върнал у дома. Виното се лееше като вода и след като изпразниха по една-две чаши, селяните забравиха страхопочитанието си и започнаха да се отнасят с него като с един от тях, което бе най-големият дар, който можеха да му поднесат. Бяха също толкова щедри към Насуада, въпреки че не си позволяваха да се шегуват за нейна сметка, както понякога правеха с Ерагон. От множеството горящи свещи палатката се изпълни с блед дим. До себе си Ездача чуваше гръмкия смях на Роран, а от отсрещната страна на масата отекваше този на Хорст. Анджела промърмори някакво заклинание и накара едно мъничко човече от хляб да затанцува по масата, което развесели всички. Децата постепенно превъзмогнаха страха си от Сапфира и се престрашиха да отидат до нея и да я погалят по муцуната. Скоро се катереха по врата й, увесваха се на шиповете й и дърпаха клепачите й. Ерагон се смееше, докато ги гледаше. Джеод забавляваше компанията с песен, която бе научил преди години от една книга. Тара изтанцува една жига. Зъбите на Насуада проблеснаха, когато отметна глава. А по настояване на всички младият Ездач разказа някои от приключенията си, като подробно описа и бягството си от Карвахол с Бром, което бе особено интересно на слушателите му.
— Като си помислиш — каза кръглоликата лечителка Гертруде, докато подръпваше шала си, — че сме имали дракон в долината и така и не сме разбрали. — Тя посочи към Ерагон с две игли за плетене, извадени от ръкавите й. — И като се сетя, че се грижех за теб, когато краката ти бяха издрани от летенето със Сапфира, без да знам каква е причината.
Тя поклати глава, изцъка с език и като извади кълбо кафява прежда, започна да плете със скорост, придобита от десетилетия практика.