Илейн първа напусна празненството, като се оправда с изтощение, дължащо се на напредналата й бременност; един от синовете й, Балдор, тръгна с нея. Половин час по-късно Насуада също стана да си ходи, обяснявайки, че положението й не й позволява да остане толкова дълго, колкото й се иска, но че им желае здраве и щастие и се надява да продължават да подкрепят борбата й срещу Империята.
На тръгване тя направи знак на Ездача да я последва. Той я настигна при входа. Обръщайки рамо към останалата част от гостите, водачката на Варден каза:
— Ерагон, зная, че ти е нужно време да се възстановиш от пътуването и че имаш свои собствени дела, за които трябва да се погрижиш. Затова утре и другиден са твои, прекарай ги, както желаеш. Но на сутринта на третия ден се яви в шатрата ми и ще поговорим за бъдещето ти. Имам много важна мисия за теб.
— Милейди. — Младежът се поклони и добави: — Ти държиш Елва край себе си, където и да отидеш, нали?
— Да, тя е защитата ми срещу всяка опасност, която би се прокраднала край Нощните ястреби. Освен това дарбата й да разкрива болките на хората се оказа много полезна. Много по-лесно е да получиш подкрепата на някого, когато знаеш какви са тайните му страдания.
— Склонна ли си да се откажеш от това?
Тя го изгледа с проницателен поглед.
— Възнамеряваш да премахнеш проклятието си?
— Смятам да опитам. Спомни си, че й го обещах.
— Да, бях там. — Трясъкът на един съборен стол я разсея за миг, а после тя каза: — Обещанията ти ще ни довършат… Елва е незаменима; никой няма уменията й. А помощта, която ни оказва, както току-що казах, струва повече от планина от злато. Дори ми е минавало през ума, че от всички нас тя единствена може би е способна да надвие Галбаторикс. Ще може да предвижда всички негови атаки, а твоята магия ще й показва как да ги отблъсне и докато това не застраши живота й, ще има надмощие… За доброто на Варден, Ерагон, за доброто на всички в Алагезия, не можеш ли само да се престориш, че се опитваш да я излекуваш?
— Не — отвърна той, предъвквайки думата, сякаш го обиждаше. — Не бих го сторил, дори и да можех. Би било грешно. Ако принудим Елва да остане такава, каквато е сега, тя ще се обърне срещу нас, а аз не я искам за враг. — Той замълча, а после, като видя изражението на Насуада, добави: — Освен това има вероятност да не успея. Да се премахне такава мъгляво изговорена магия е в най-добрия случай ужасно трудно… Мога ли да предложа нещо?
— Какво?
— Бъди честна с Елва. Обясни й какво означава тя за Варден и я попитай дали е склонна да носи товара си заради всички свободни народи. Може и да откаже — има това право, но ако го стори, значи така или иначе не можем да разчитаме на нея. А ако приеме, ще бъде по нейна воля.
Насуада се намръщи леко, но кимна.
— Ще говоря с нея утре. Ти също трябва да присъстваш, за да ми помогнеш да я убедя или да свалиш проклятието, ако не успея. Ела в шатрата ми три часа след зазоряване.
С тези думи тя излезе в озарената от факли нощ.
Много по-късно, когато свещите едва тлееха в гнездата си, а селяните започнаха да се разотиват по двойки и тройки, Роран сграбчи братовчед си за лакътя и го повлече към задната част на палатката до Сапфира, където другите не можеха да ги чуят.
— Онова, което каза по-рано за Хелгринд, всичко ли беше? — попита той.
Хватката му бе като железни щипци. Очите му бяха сурови и питащи, но в тях се долавяше и необичайна уязвимост. Ерагон издържа погледа му.
— Ако ми имаш доверие, Роран, никога повече не ми задавай този въпрос. Това не е нещо, което искаш да знаеш.
Още докато го казваше, изпита дълбоко безпокойство от това, че трябва да крие съществуването на Слоун от Роран и Катрина. Знаеше, че измамата е необходима, ала все така му беше болно да лъже семейството си. За момент обмисли дали да не каже истината на братовчед си, ала после си спомни всички причини, поради които бе решил да си държи езика зад зъбите.
Роран се поколеба с тревога в очите, а после стисна челюсти и го пусна.
— Вярвам ти. За това е семейството, нали? Да има доверие.
— За това и за да се избиват едни други.
Роран се засмя и потърка носа си с палец.
— Да, и това. — Той разкърши широките си рамене и разтри дясното — навик, който бе добил, откакто Ра’зак го беше ухапал. — Имам още един въпрос.
— И какъв е той?
— По-скоро е молба… услуга, която искам от теб. — На устните му се появи крива усмивка и той сви рамене. — Никога не съм си мислел, че ще говоря с теб за това. Ти си по-млад от мен, едва си станал мъж, а си ми и братовчед.
— Да говориш за какво? Стига си увъртал.