— За брак — отвърна Роран и вирна брадичка. — Ще ни венчаеш ли с Катрина? Много ще се радвам, ако го сториш, и макар да не съм й го споменавал, защото чаках отговора ти, зная, че за нея ще бъде чест и удоволствие, ако ти ни свържеш в брачен съюз.
Удивен, Ерагон не можа да намери думи. Накрая успя да изпелтечи:
— Аз? — После побърза да добави: — С радост ще го направя, разбира се, но… аз? Наистина ли искаш това? Сигурен съм, че Насуада ще се съгласи да ви венчае… Може да те венчае и Орин, истински крал! Той ще подскочи от радост, при възможността да изпълни церемонията, ако това ще му донесе благоволението ми.
— Искам теб, Ерагон — каза Роран и го потупа по рамото. — Ти си Ездач и си единственият ми кръвен роднина; Муртаг не се брои. Не мога да си представя друг, когото бих предпочел да ни свърже в брачен съюз.
— Тогава ще го сторя — отвърна младежът.
Въздухът излезе със свистене от дробовете му, когато братовчед му го прегърна и го стисна с всичка сила. Като го пусна, Ерагон изпъшка и след като възстанови дишането си, попита:
— Кога? Насуада има мисия за мен. Не зная каква е, но предполагам, че ще бъда зает известно време. Така че… може би в началото на следващия месец, ако събитията позволят, а?
Мускулите на раменете на Роран се напрегнаха. Той поклати глава като бик, който си проправя с рогата път през къпинак.
— Какво ще кажеш за другиден?
— Толкова скоро? Не избързваш ли? Няма да има никакво време за подготовка. На хората ще им се стори нередно.
Братовчед му отново изпъна рамене, а вените по ръцете му се издуха, докато стискаше и отпускаше юмруци.
— Не можем да чакаме. Ако не се оженим, и то бързо, старите жени ще имат нещо много по-интересно за клюкарстване от моето нетърпение. Разбираш ли?
На Ерагон му отне няколко секунди да схване какво имаше предвид, но щом разбра, не можа да не се усмихне широко. „Роран ще става баща!“ — помисли си той. Все така усмихнат, каза:
— Мисля, че да. Значи ще е другиден.
Ерагон изпъшка, когато братовчед му отново го прегърна, потупвайки го по гърба. Освободи се с известно усилие.
Широко ухилен, Роран каза:
— Задължен съм ти. Благодаря ти. Сега ще вървя, за да споделя новината с Катрина, и трябва да се подготвим за сватбеното празненство. Ще ти съобщя точния час, като го решим.
— Звучи добре.
Роран тръгна към изхода на палатката, а после се завъртя на пета и като разпери ръце, сякаш да прегърне целия свят, извика:
— Ерагон, ще се женя!
Младежът се засмя и махна с ръка.
— Върви, глупако. Тя те чака.
Ездача се качи на гърба на Сапфира, докато покривалото на палатката се спускаше след Роран.
— Бльодгарм? — извика той. Тих като сянка, елфът се показа на светло. Жълтите му очи блестяха като въглени. — Двамата със Сапфира ще полетим малко. Ще се срещнем отново при палатката ми.
— Добре, Сенкоубиецо — каза Бльодгарм и кимна за поздрав.
После драконката разпери огромните си криле, затича се и след три крачки подскочи над редиците палатки, които се огънаха под напора на вятъра, който предизвикаха мощните й махове. Движенията на тялото й разтърсиха Ерагон и той стисна шипа пред себе си за опора. Сапфира се издигна в спирала над проблясващия долу лагер, докато той не се превърна в мъничко петънце светлина на фона на тъмнината, която го заобикаляше. Драконката остана на тази височина, носейки се между небето и земята, където цареше пълна тишина.
Ерагон облегна глава на врата й и се загледа към обсипания с блещукащи звезди небесен купол.
— Почини си, ако искаш, малки мой — каза Сапфира. — Няма да те оставя да паднеш.
И той се унесе, а в съзнанието му изплуваха видения за кръгъл каменен град, който се издигаше насред безкрайна равнина, и за малко момиче, което бродеше по тесните криволичещи улици, пеейки натрапчива мелодия.
А нощта постепенно взе да отстъпва пред утрото.
Преплитащи се предания
Точно след съмване Ерагон седеше на леглото си и чистеше бронята си, когато един от стрелците на Варден дойде при него и го помоли да излекува жена му, която страдала от злокачествен тумор. Въпреки че се очакваше да пристигне в шатрата на Насуада след по-малко от час, младежът се съгласи да отиде с войника до палатката му. Жената се оказа много отслабнала заради болестта и се наложи да използва цялото си умение, за да изтръгне коварното образувание от плътта й. Усилието го изтощи, ала бе доволен, че е успял да спаси човек от дълга и мъчителна смърт.
След това младият Ездач излезе пред палатката на стрелеца, където то чакаше Сапфира, и остана с нея няколко минути, разтривайки мускулите в основата на врата й. Тя сумтеше доволно и размахваше бодливата си опашка, докато извиваше глава и рамене, така че той да достигне по-лесно до гладката кожа под люспите й.