— Когато някой откаже да ми даде информация, това само засилва решимостта ми да открия истината. Мразя да съм в неведение. За мен един въпрос без отговор е като трън, който ми причинява болка при всяко движение, докато не го махна.
— Съчувствам ти.
— Защо?
— Защото, ако това е истина, би трябвало да прекарваш всеки миг в смъртна агония, тъй като животът е пълен с въпроси без отговор.
На двадесетина метра от шатрата на Насуада отряд копиеносци, придвижващи се през лагера, препречи пътя им. Докато чакаха воините да отминат, Ерагон потрепери и духна в дланите си.
— Иска ми се да имахме време да хапнем.
Бърза както винаги, Анджела каза:
— Магията е виновна, нали? Изтощи те.
Той кимна утвърдително и билкарката бръкна в една от кесиите на пояса си, от която извади твърда кафява бучка, покрита с блестящи мъхести семенца.
— Ето, това ще те подкрепи до обяд.
— Какво е то?
Тя набута настоятелно бучката в ръцете му.
— Изяж я. Ще ти хареса. Довери ми се.
Когато той пое мазното нещо от пръстите й, Анджела сграбчи китката му с другата си ръка и я задържа, докато оглеждаше големите мазоли на кокалчетата му.
— Колко умно от твоя страна — отбеляза тя. — Грозни са като брадавиците на жаба, но кой го е еня, ако пазят кожата ти здрава, а? Харесват ми. Даже много ми харесват. Джуджешките Аскудгамлн ли те вдъхновиха?
— Нищо не ти убягва, нали? — попита той.
— Нека нищото ми убягва. Вълнуват ме само реални неща. — Ерагон примигна, объркан, както често ставаше, от словесните й игри. Тя потупа мазолите с единия си нокът. — И аз бих си направила, но ще ми закачат преждата, когато плета.
— Сама ли си плетеш? — попита младежът, изненадан, че тя се занимава с нещо толкова обикновено.
— Естествено! Това е чудесен начин за отмора. Освен това, ако не го правех, къде бих намерила пуловер със знака на Двалар за защита от бесни зайци, вплетен в Лидуен Кваеди от вътрешната страна на гърдите, или панделка за коса, боядисана в жълто, зелено и яркорозово?
— Бесни зайци…
Тя отметна няколко кичура от челото си.
— Ще се изненадаш колко много магьосници са умрели, след като са били ухапани от бесни зайци. Много по-често е, отколкото би си помислил.
Ерагон я зяпна.
— Смяташ ли, че се шегува?
— Питай я и ще разбереш — отвърна Сапфира.
— Тя просто ще ми отговори с нова гатанка.
Тъй като копиеносците бяха отминали, Ездача, Сапфира и Анджела продължиха пътя си към шатрата, следвани от Солембум, който се бе присъединил към тях, без младежът да го забележи. Докато си проправяха път между купчини тор, оставени от конете на конницата на крал Орин, билкарката каза:
— И тъй, сподели, моля те: ако се изключи боят ти с Ра’зак, случи ли се нещо ужасно интересно по време на пътешествието ти? Знаеш колко обичам да слушам интересни неща.
Ерагон се усмихна, спомняйки си за духовете, които ги бяха посетили с Аря. Сега обаче не искаше да ги обсъжда, затова отвърна:
— След като питаш, да, случиха се доста интересни работи. Например, срещнах отшелник на име Тенга, който живееше в руините на елфическа кула. Притежаваше невероятна библиотека. Видях седем…
Анджела спря толкова рязко, че младежът направи още три крачки, преди да се усети и да се обърне. Магьосницата изглеждаше зашеметена, все едно някой я е ударил здраво по главата. Солембум се дотътри до нея, облегна се на краката й и погледна нагоре. Анджела облиза устни.
— Си… — Изкашля се. — Сигурен ли си, че името му беше Тенга?
— Познаваш ли го?
Солембум изсъска и козината на гърба му настръхна. Ерагон се отдръпна от котколака, за да избегне обсега на ноктите му.
— Дали съм го срещала? — Билкарката се изсмя горчиво и постави ръце на хълбоците си. — Дали съм го срещала? О, много повече! Бях му чирак за… за доста злощастни години.
Младежът никога не бе очаквал тя да разкрие доброволно нещо за миналото си. Нетърпелив да научи още, той попита:
— Кога се запозна с него? И къде?
— Твърде отдавна и твърде далече. Както и да е, разделихме се с лошо и не съм го виждала от много, много години. — Анджела се намръщи. — Всъщност мислех, че вече е мъртъв.
— След като си чиракувала при Тенга, знаеш ли на какъв въпрос се опитва да намери отговор? — намеси се Сапфира.
— Нямам и най-малка представа. Той винаги имаше въпрос, чийто отговор се мъчеше да открие. Ако успееше, веднага се прехвърляше на друг и така нататък. Може и да е отговорил на сто въпроса, откакто го видях за последно, а може и още да скърца със зъби над същия, с който го оставих.
— Кой беше той?