Ерагон не отмести поглед от Елва.
— Енергията ще трябва да дойде от теб — каза й той, притискайки ръцете й в своите. — Няма да е много, но все пак в известна степен ще намали издръжливостта ти. Ако го направя, никога няма да можеш да тичаш толкова надалече или да вдигаш толкова подпалки за огъня, колкото някой, който няма подобно заклинание, смучещо силата му.
— Защо ти не осигуриш енергията? — попита Елва, вдигайки вежда. — В крайна сметка ти си отговорен за проблема ми.
— С удоволствие, но колкото повече се отдалечавам от теб, толкова по-трудно ще ми бъде да ти я изпращам. И ако отида прекалено далеч — да речем километър и половина или малко повече, — усилието ще ме убие. Що се отнася до това какво би могло да се обърка, рискувам единствено да сбъркам някоя дума и контразаклинанието да не блокира изцяло благословията ми. Ако това стане, просто ще го направя наново.
— А ако и то се провали?
Той се замисли.
— Тогава винаги мога да прибягна до първия метод, който ти описах. Предпочитам обаче да го избягна. Това е единственият начин изцяло да премахнеш магия, но ако опитът се провали, а това е много вероятно, може да се окажеш по-зле, отколкото си сега.
Елва кимна.
— Разбирам.
— Имам ли тогава позволението ти да продължа?
Когато тя отново кимна, Ерагон си пое дълбоко въздух, за да се подготви. Очите му се притвориха от силата на концентрацията му. Той започна да говори на древния език. Всяка дума излизаше от устата му с тежестта на удар с чук. Внимаваше да произнася ясно всяка сричка, всеки звук, който бе чужд на собствения му език, за да не направи някоя потенциално трагична грешка. Контразаклинанието бе запечатано в паметта му. Беше прекарал множество часове по време на пътуването от Хелгринд в измислянето му, агонизирайки над него и поставяйки си предизвикателството да намери по-добри алтернативи — всичко това в очакване на деня, когато щеше да се опита да изкупи вината си за вредата, причинена на Елва. Докато говореше, Сапфира насочи силата си към него и той я усети как го подкрепя и наблюдава отблизо, готова да се намеси, ако види в ума му, че ще обърка заклинанието. Контрамагията бе много дълга и сложна, защото искаше да я насочи срещу всяка различна интерпретация на благословията си. В резултат изминаха цели пет минути, преди Ерагон да промълви последното изречение, дума, а накрая и сричка.
В тишината, която последва, лицето на Елва помръкна от разочарование.
— Все още ги усещам — каза тя.
Насуада се наведе напред в трона си.
— Кого?
— Теб, него, нея, всички, които изпитват болка. Не са се махнали! Подтикът да им помагам го няма, но тази агония все още е в мен.
Насуада се обърна към Ездача.
— Ерагон?
Той се намръщи.
— Трябва да съм пропуснал нещо. Дай ми малко време да помисля и ще направя друга магия, която да се справи. Има няколко възможности, които обмислях, но…
Гласът му заглъхна. Тревожеше го фактът, че контразаклинанието не се бе изпълнило според очакванията. Нещо повече, да направи магия специално, за да спре болката, която Елва изпитваше, щеше да е много по-трудно, от това да премахне цялостно благословията. Една погрешна дума, зле оформена фраза и можеше да унищожи изцяло чувството й за съпричастност или да й попречи някога да се научи как да общува с ума си, или да премахне усещането й за болка, така че да не може да разбере, когато е наранена.
Ездача тъкмо се консултираше със Сапфира, когато Елва каза:
— Не!
Объркан, той я погледна.
От момичето сякаш се излъчваше ореол от възторг. Дребните й като перли зъбки проблеснаха, когато се усмихна, очите й светнаха в триумфираща радост.
— Не, не се опитвай пак.
— Но, Елва, защо да…
— Защото не искам повече магии, които да се хранят от мен. И защото току-що осъзнах, че мога да ги игнорирам! — Тя стисна облегалките на стола си, разтреперана от въодушевление. — Без подтика да помагам на всеки, който страда, мога да игнорирам бедите им и от това не ми се гади! Мога да не обръщам внимание на мъжа с ампутирания крак или жената, която току-що си е изгорила ръката с вряла вода… Мога да ги игнорирам до един и не се чувствам по-зле! Истина е, че не мога да ги блокирам изцяло, поне не още, но какво облекчение само! Тишина. Благословена тишина! Без повече порязвания, драскотини, синини или счупени кости. Без повече дребни тревоги на празноглави младежи. Край с драмите на изоставени съпруги и съпрузи, на които някой е изневерил! Свърши се с хилядите нетърпими наранявания от цялата война. Няма я свиващата стомаха паника, предхождаща последния мрак. — И със стичащи се по бузите сълзи, тя се разсмя — дрезгаво бълбукане, от което косата на Ерагон се изправи.