— Що за лудост е това? — попита Сапфира. — Дори ако можеш да ги игнорираш, защо да оставаш прикована към болката на другите, когато Ерагон може все пак да е способен да те освободи от нея?
Очите на Елва заблестяха с противна радост.
— Аз никога няма да бъда като обикновените хора. Щом трябва да съм различна, нека запазя онова, което ме разграничава от тях. Докато мога да контролирам тази сила, както изглежда, че вече е възможно, не възразявам да нося товара, защото ще бъде по мой избор, а не по принуда на магията ти, Ерагон. Ха! Отсега нататък няма да отговарям на никого и нищо. Ако помагам на някого, то ще е, защото искам. Ако служа на Варден, то ще бъде заради съвестта ми, а не защото ти ме молиш, Насуада, или защото ще повърна, ако не го сторя. Ще върша каквото ми се иска и горко на всички, които ми се противопоставят, защото зная всичките им страхове и няма да се поколебая да ги използвам срещу тях, за да постигна онова, което искам!
— Елва! — възкликна Грета. — Не говори такива ужасни неща! Не може наистина да ги мислиш!
Момичето се обърна рязко към нея, а косата му се развя край лицето му.
— Ах, да, бях забравила за теб, моята гледачка. Винаги вярна. Вечно загрижена. Благодарна съм ти, че ме осинови, след като майка ми умря, и за грижите, откакто напуснахме Фардън Дур, но вече нямам нужда от помощта ти. Ще живея сама, ще се грижа сама за себе си и няма да съм задължена никому.
Изплашена, старата жена закри уста с ръкава си и се отдръпна.
Думите на Елва ужасиха Ерагон. Той реши, че не може да й позволи да запази способностите си, ако това означаваше да злоупотребява с тях. С помощта на Сапфира, която бе съгласна с него, той избра най-обещаващото от новите контразаклинания, които бе обмислял по-рано, и отвори устата си, за да изговори думите.
Бърза като змия, Елва постави длан върху устните му, за да му попречи да говори. Шатрата потрепери, когато Сапфира изръмжа, почти оглушавайки Ездача заради суперизострения му слух. Докато всички отстъпиха, освен Елва, която задържа ръката си, притисната към устата му, драконът каза:
— Пусни го, детенце!
Привлечени от ръмженето на Сапфира, шестимата стражи на Насуада се втурнаха вътре, извадили оръжията си, докато Бльодгарм и другите елфи притичаха до Сапфира и се разположиха от двете страни на главата й, придърпвайки стените на шатрата настрана, за да виждат какво се случва. Водачката на Варден махна с ръка и Нощните ястреби снижиха оръжия, ала елфите останаха готови за действие. Остриетата на мечовете им блестяха като лед.
Нито хаосът, предизвикан от нея, нито мечовете, насочени към лицето й, притесниха Елва. Тя наклони глава на една страна и се загледа в Ерагон, сякаш той бе необикновен вид бръмбар, който е открила да лази по стола й, а после се усмихна с такова мило и невинно изражение, че той се зачуди защо не е имал повече доверие в нея. С глас като топъл мед тя каза:
— Ерагон, спри. Ако направиш магията, ще ме нараниш, както ме нарани преди. Не го искаш. Всяка нощ, когато лягаш да спиш, ще мислиш за мен и споменът за злината, която си ми причинил, ще те измъчва. Онова, което мислеше да направиш, е зло, Ерагон. Ти ли си съдията на света? Ще ме обречеш ли, без да съм извършила нещо лошо, само защото не ме одобряваш? В тази посока се намира извратеното удоволствие да контролираш другите за своите цели. Галбаторикс би бил доволен.
Тогава тя махна ръката си, ала Ездача бе твърде смутен, за да помръдне. Беше го уцелила право в сърцето и той нямаше какво да каже, за да се защити, защото въпросите и наблюденията й бяха именно онези, които той самият си задаваше. Нейното разбиране на личността му смрази кръвта във вените му.
— Благодарна съм ти, Ерагон, задето дойде тук днес, за да поправиш грешката си. Не всеки е склонен да признае и да се изправи пред недостатъците си. С това обаче не си спечелил прошката ми. Изравни везните, доколкото можеше, но това е нещо, което всеки свестен човек би трябвало да стори. Не си ме компенсирал за онова, което преживях, нито би могъл. Така че следващия път, когато пътищата ни се пресекат, Ерагон Сенкоубиец, не ме смятай нито за приятел, нито за враг. Отношението ми към теб е противоречиво, Ездачо; еднакво готова съм да те мразя и да те обичам. Ти сам ще решиш какъв да бъде резултатът… Сапфира, ти ме беляза със звезда на челото и винаги си била добра с мен. Аз съм и винаги ще бъда твой верен слуга.