Вдигайки брадичка, за да увеличи еднометровия си ръст, Елва огледа събралите се в шатрата.
— Ерагон, Сапфира, Насуада… Анджела. Лек ден.
И с тези думи момиченцето се втурна към изхода. Нощните ястреби се отместиха, тя премина между тях и излезе навън. Младият Ездач се изправи несигурно на крака.
— Що за чудовище създадох? — Двамата ургалски Нощни ястреби докоснаха върховете на рогата си, което той знаеше, че е жест за отблъскване на злото. Обърна се към Насуада: — Съжалявам. Изглежда, само усложних нещата за теб… за всички ни.
Спокойна като планинско езеро, младата жена оправи полите на роклята си, преди да отвърне:
— Няма значение. Играта просто стана малко по-сложна. Трябваше да се очаква с приближаването ни към Уру’баен и Галбаторикс.
Миг по-късно Ерагон чу звука от нещо, носещо се във въздуха към него. Отдръпна се, но колкото и да беше бърз, не можа да избегне резкия шамар, който отметна главата му на една страна и го запрати към стола. Той се просна на седалката и после веднага скочи, а лявата му ръка се вдигна сама, за да отблъсне евентуалния следващ удар. Дясната се отдръпна назад, готова да пронизва с ловджийския нож, измъкнат междувременно от колана му. За негово удивление видя, че не друг, а Анджела го е ударила. Елфите се бяха струпали на сантиметри зад гадателката, готови да я усмирят, ако го нападне отново, или да я отпратят навън, ако Ерагон им нареди. Солембум седеше в краката й, наежен, с оголени зъби и нокти.
Точно в този момент на младежа изобщо не му пукаше за елфите.
— Защо го направи? — сопна се той.
Примижа от болка, когато от движението раната на разцепената му долна устна стана по-широка, а устата му се изпълни с кръв.
Анджела отметна глава.
— Сега ще трябва да прекарам следващите десет години да уча Елва как да се държи прилично! Това не е начинът, по който планирах да изживея следващото десетилетие!
— Да я учиш? — възкликна Ерагон. — Тя няма да ти позволи. Ще те спре толкова лесно, колкото спря мен.
— Хм. Малко вероятно. Не знае какво ме безпокои, нито какво би могло да ме нарани. Погрижих се за това в деня, в който я срещнах за пръв път.
— Ще споделиш ли тази магия с нас? — попита Насуада. — След като нещата се развиха по този начин, ми се струва разумно да имаме средство да се защитим от Елва.
— Не, не мисля, че ще го направя — отговори билкарката.
После и тя излезе от шатрата, а Солембум я последва, махайки грациозно с опашка.
Елфите прибраха мечовете си и се оттеглиха на дискретно разстояние от шатрата.
Насуада потърка слепоочията си.
— Магия — изруга тя.
— Магия — съгласи се Ерагон.
Двамата се стреснаха, когато Грета се хвърли на земята и започна да плаче и вие, докато скубеше оредялата си коса, удряше се по лицето и разкъсваше роклята си.
— О, бедничката ми! Изгубих агънцето си! Изгубих го! Какво ще стане с нея сам-сама? О, клетата аз, собственото ми малко цвете да ме отблъсне. Срамна награда за всичко, което сторих, за това как превивах гръб като роб. Какъв жесток, жесток свят, който винаги ти краде щастието. — Тя изстена. — Прасковката ми. Розата ми. Малкото ми сладко грахче. Изчезна! И няма кой да се грижи за нея… Сенкоубиецо! Ще бдиш ли над нея?
Ерагон я хвана за ръката и й помогна да се изправи, успокоявайки я с уверението, че двамата със Сапфира ще бдят отблизо над Елва.
— Дори и само заради това — каза драконката, — че може да се опита да ни пререже гърлата.
Златни дарове
Ерагон стоеше до Сапфира, на петдесетина крачки от алената шатра на Насуада. Доволен, че вече не е сред цялата неразбория около Елва, той се загледа в ясното синьо небе и разкърши рамене, вече изморен от събитията от деня. Сапфира възнамеряваше да отлети до река Джийт и да се изкъпе в дълбоката, бавнотечаща вода, ала неговите намерения не бяха толкова ясни. Все още трябваше да почисти бронята си, да се подготви за сватбата на Роран и Катрина, да посети Джеод, да си намери читав меч и да… Почеса се по брадичката.
— Колко време ще те няма? — попита я.
Сапфира разпери криле, готвейки се за полет.
— Няколко часа. Гладна съм. Като се измия, мисля да си уловя два или три от онези охранени елени, които хрупат трева на западния бряг на реката. Варден обаче са избили толкова много от тях, че може да се наложи да прелетя половината път към Гръбнака, преди да намеря нещо, което си струва улова.
— Не се отдалечавай твърде много — предупреди я той, — за да не се натъкнеш на войници на Империята.