— Ерагон! — извика мъжът, като го видя, а бръчките по челото му се изгладиха. — Добре дошъл, добре дошъл! — Той разтърси ръката на младежа и му предложи стола. — Ето, аз ще седна на ръба на леглото. Не, моля те, ти си ни гост. Искаш ли нещо за хапване или за пиене? Насуада ни дава малко повече дажби, отколкото на останалите, тъй че не се въздържай от страх, че ще гладуваме заради теб. Е, това е бедна почерпка в сравнение с храната, която ти сервирахме в Теирм, но пък никой не може да воюва и да очаква да се храни добре, дори и един крал.
— Една чаша чай би ми дошла добре — каза Ездача.
— Значи чай и бисквити. — Джеод погледна към Хелън.
Тя грабна чайника от земята, подпря го на хълбока си, намести чучура на един мях с вода в гърлото му и стисна мяха. Водната струя изгърмоля глухо, удряйки се в дъното на чайника. Жената притисна с пръсти гърлото на мяха, за да намали силата на струята. Остана така, с разсеяния поглед на човек, който изпълнява неприятна задача, докато водните капки барабаняха дразнещо във вътрешността на съда.
На лицето на Джеод разцъфна извинителна усмивка. Загледа се в листа хартия до коляното си, докато чакаше Хелън да свърши.
Това отне цели три минути.
Когато най-накрая напълни чайника, жената закачи спадналия мях на една кука на централната подпора на палатката и излезе бързо навън.
Ерагон повдигна въпросително вежди.
Джеод разпери ръце.
— Позицията ми във Варден не е толкова значителна, колкото тя се е надявала, и сега ме вини за това. Съгласи се да избяга от Теирм с мен, разчитайки, както подозирам, че Насуада ще ме издигне до вътрешния кръг на съветниците си или ще ми даде земи и богатства, достойни за лорд, или някаква друга огромна награда за помощта ми в кражбата на яйцето на Сапфира преди толкова много години. Тя не е очаквала лишен от блясък живот на редови воин: да спи в палатка, да готви, да си пере сама дрехите и така нататък. Не че богатството и високото положение са единствените й интереси, но трябва да разбереш, че тя е родена в едно от най-богатите търговски семейства в Теирм, а през по-голямата част от брака ни аз също имах големи успехи в собствените си начинания. Хелън не е свикнала на лишения като тези и все още не се е примирила с тях. — Раменете му се вдигнаха и спуснаха леко. — Аз лично се надявах, че това приключение — ако изобщо заслужава това романтично название — ще затвори пукнатините, които се отвориха в отношенията ни през последните години, но както обикновено нищо не е толкова просто, колкото изглежда.
— А ти смяташ ли, че Варден би трябвало да ти оказват по-голяма почит? — попита Ерагон.
— Аз лично, не. Но заради Хелън… — Джеод се поколеба. — Искам да е щастлива. Моята собствена награда беше в това да се измъкна жив от Гил’еад, когато двамата с Бром бяхме нападнати от Морзан, дракона и войниците му; в удовлетворението да зная, че съм помогнал да се нанесе сериозен удар на Галбаторикс; в това, че успях да се върна към предишния си живот и все пак да продължа да помагам на каузата на Варден; и в женитбата ми с Хелън. Това са моите награди и съм повече от доволен от тях. Каквито и съмнения да съм имал, те изчезнаха в мига, в който видях как Сапфира излетя от пушека в Пламтящите равнини. Обаче не зная какво да направя за жена ми. Но аз се отплеснах. Това не са твои проблеми и не бива да ги стоварвам върху теб.
Ездача докосна един свитък с показалеца си.
— Кажи ми тогава защо са ти всички тези хартии? Да не си станал преписвач?
Това, изглежда, развесели Джеод.
— Не бих казал, макар че работата често е не по-малко досадна. Тъй като не друг, а аз открих скрития проход към замъка на Галбаторикс в Уру’баен, а и успях да взема със себе си някои от редките книги от библиотеката ми в Теирм, Насуада ми възложи да търся подобни слаби пунктове в другите градове на Империята. Ако мога да открия някъде да се споменава за тунел, който води под стените на Драс-Леона, например, това може да ни спести много кръвопролития.
— Къде търсиш?
— Навсякъде, където мога. — Джеод отметна кичура коса от челото си. — В исторически трудове, митове, легенди, поеми, песни, религиозни текстове; в писанията на Ездачи, магьосници, пътешественици, безумци, малко известни владетели, най-различни пълководци… всички, които биха могли да знаят за скрита врата или таен механизъм, или нещо от този род, което може да ни е от полза. Количеството материали, които трябва да прегледам, е колосално, защото всички градове са били построени преди стотици години, а някои дори предхождат пристигането на хората в Алагезия.