— Има ли изобщо вероятност да намериш нещо?
— Не, по-скоро не. Никога няма вероятност да успееш, когато се ровиш в тайните на миналото. Но все пак може и да открия нещо, ако имам достатъчно време. Не се съмнявам, че онова, което търся, съществува във всеки от градовете; твърде са стари, за да нямат тайни пътища, водещи във и извън стените им. Друг е въпросът обаче дали съществуват записки за тях и дали ние притежаваме тези записки. Хората, които знаят за скритите входове и други подобни, обикновено искат да пазят тази информация за себе си. — Джеод сграбчи няколко свитъка, поставени на леглото до него, и ги приближи до лицето си, а после изсумтя и ги захвърли. — Опитвам се да разгадая гатанки, измислени от хора, които не са искали те да бъдат разгадани.
Двамата с Ерагон продължиха да говорят за други, по-маловажни неща, докато Хелън не се върна, понесла три чаши с горещ чай от червена детелина, от които се вдигаше пара. Докато приемаше чашата от нея, младежът забеляза, че гневът й отпреди малко сякаш е намалял, и се зачуди дали не е слушала отвън и не е чула онова, което Джеод бе казал за нея. Тя подаде чашата на съпруга си, а после извади отнякъде зад Ерагон тенекиена чиния с бисквити и гърненце с мед. След това се оттегли на няколко крачки и се облегна на централната подпора, докато духаше чая в собствената си чаша.
Както беше учтиво, Джеод изчака, докато гостът не си взе бисквита от чинията, преди да попита:
— На какво дължа удоволствието от компанията ти, Ерагон? Освен ако не греша, това едва ли е случайно посещение.
Ездача отпи от чая си.
— След битката в Пламтящите равнини обещах, че ще ти кажа как е умрял Бром. Затова съм дошъл.
Бузите на мъжа срещу него посивяха.
— О!
— Няма да го направя, ако не искаш — изтъкна бързо младежът.
Джеод поклати глава с усилие.
— Не, искам да зная. Просто ме свари неподготвен.
Тъй като той не помоли Хелън да излезе, Ерагон не бе сигурен дали да продължи, ала после реши, че няма значение дали съпругата на Джеод, или който и да е друг, ще чуе историята му. Бавно и с добре обмислени думи, той започна да разказва събитията, случили се, след като двамата с Бром напуснаха дома на Джеод. Описа първия им сблъсък с групата ургали, търсенето им на Ра’зак в Драс-Леона, как изчадията им бяха направили засада извън града и как едно от тях бе пронизало Бром, докато двете чудовища бягаха от атакуващия Муртаг.
Гърлото на Ездача се сви, докато говореше за последните часове на Бром, за хладната пещера, където бе лежал, за чувството на безпомощност, което бе обзело младежа, докато гледаше как приятелят му гасне; за миризмата на смърт, изпълнила сухия въздух, за последните думи на Бром, за гробницата, която Ерагон му бе издигнал с магия, и за това как Сапфира я бе превърнала в чист диамант.
— Ако само знаех тогава онова, което зная сега — каза той, — щях да го спася. Вместо това…
Неспособен да изтръгне думите през свитото си гърло, той избърса очи и отпи от чая си. Искаше му се да пие нещо по-силно.
Джеод въздъхна.
— И така приключи животът на Бром. Уви, ние всички сме много по-зле без него. Ако обаче можеше да избере начина, по който да умре, мисля, че би избрал точно този — да намери смъртта си в служба на Варден, защитавайки последния свободен Драконов ездач.
— Ти знаеше ли, че и той самият е бил такъв?
Мъжът кимна утвърдително.
— Варден ми казаха, преди да го срещна.
— Изглеждаше като човек, който разкрива малко за себе си — отбеляза Хелън.
Джеод и Ерагон се засмяха.
— Такъв си беше — каза Джеод. — Все още не съм се възстановил от шока, когато ви видях двамата с него на вратата ми, Ерагон. Бром никога не издаваше намеренията си, но докато пътувахме заедно, станахме близки приятели и не мога да разбера защо ме накара да вярвам, че е мъртъв през всичките тези шестнадесет или седемнадесет години. Твърде дълго. И нещо повече — тъй като именно Бром донесе яйцето на Сапфира на Варден, след като уби Морзан в Гил’еад, бунтовниците не можеха да ми кажат, че го имат, без да разкрият, че той е още жив. Така че прекарах почти две десетилетия, убеден, че единственото велико приключение в живота ми е приключило с провал и че в резултат сме изгубили единствената ни надежда да се сдобием с Драконов ездач, който да ни помогне да отхвърлим Галбаторикс. А това не беше леко бреме, уверявам те…
Джеод потърка с ръка челото си.
— Когато отворих входната врата и осъзнах кого виждам, си помислих, че призраците на миналото са дошли да ме тормозят. Бром каза, че се е криел, за да е сигурен, че все още ще е жив да обучи новия Ездач, когато той или тя най-накрая се появи, ала обяснението му никога не ме удовлетвори изцяло. Защо му трябваше да се крие от почти всички, които познава и обича? От какво се боеше? Какво защитаваше?