Той потърка с пръст дръжката на чашата си.
— Не мога да го докажа, но ми се струва, че Бром е открил нещо в Гил’еад, докато се е биел с Морзан и дракона му, нещо толкова колосално, че го е принудило да изостави всичко, което съставляваше живота му дотогава. Признавам, че това е по-скоро измишльотина, но не мога да си обясня действията му по друг начин, освен ако не приема, че е научил нещо, което не е споделил с никое живо същество.
Джеод отново въздъхна и прокара ръка през дългото си лице.
— След толкова години надалеч един от друг, се надявах, че двамата с Бром навярно ще можем да яздим отново заедно, но изглежда, съдбата е имала друго намерение. А после да го изгубя за втори път едва няколко седмици, след като бях научил, че е жив — светът си направи жестока шега с мен.
Хелън мина край Ерагон и застана до мъжа си, слагайки ръка на рамото му. Той й се усмихна тъжно и я прегърна през кръста.
— Радвам се, че двамата със Сапфира сте дарили Бром с гробница, на която дори джуджешки крал би завидял. Той заслужаваше това и дори повече за всичко, което стори за Алагезия. Въпреки че щом хората открият гроба, имам ужасното подозрение, че няма да се поколебаят да го разрушат заради диамантите.
— Ако го направят, ще съжаляват — промърмори Ездача, решен при първа възможност да се върне на мястото, за да постави защити около гробницата, които да я предпазят от плячкосване. — Освен това ще са твърде заети да търсят златните лилии, за да безпокоят Бром.
— Моля?
— Нищо. Не е важно. — Тримата отпиха от чая си. Хелън загриза една бисквита. После Ерагон попита: — Срещал си Морзан, нали?
— Не по особено дружески поводи, но да, срещал съм го.
— Какъв беше той?
— Като човек? Наистина не мога да кажа, макар и да съм добре запознат с историите за зверствата му. Всеки път, когато пътищата ни с Бром се пресечаха с неговия, той се опитваше да ни убие. Или по-точно да ни залови, измъчва и после да ни убие, а нито едно от тези неща не води до създаването на близки отношения. — Младият Ездач бе твърде напрегнат, за да отвърне на хумора му. Джеод се размърда на леглото. — Като воин Морзан вдъхваше ужас. Прекарахме много време в това да бягаме от него, ако си спомням добре… от него и дракона му, де. Малко неща са по-ужасяващи от това да те преследва разярен дракон.
— Как изглеждаше?
— Изглеждаш необичайно заинтересуван от него.
Ерагон примигна.
— Любопитен съм. Той е бил последният загинал Клетвопрестъпник и именно Бром го е убил. А сега синът му е мой смъртен враг.
— Чакай да помисля тогава — каза Джеод. — Беше висок, имаше широки рамене, косата му бе тъмна като гарванови пера и очите му бяха с различен цвят. Едното беше синьо, а другото — черно. Не носеше брада и върхът на един от пръстите му липсваше; не помня вече кой. Беше красив по един жесток и надменен начин, а когато говореше, ставаше наистина чаровен. Бронята му винаги бе излъскана до блясък, независимо дали беше плетена или с цял нагръдник, сякаш не се боеше, че враговете му ще го забележат, какъвто, подозирам, е бил случаят. Когато се смееше, звучеше, все едно го боли.
— Ами жена му Селена? Срещал ли си и нея?
Джеод се засмя.
— Ако бях, нямаше да съм тук днес. Морзан може и да беше страховит воин, могъщ магьосник, убиец и предател, ала именно неговата жена всяваше ужас у хората. Той я използваше само за мисии, които бяха толкова отвратителни, трудни или тайни, че никой друг не би се съгласил да ги поеме. Наричаха я неговата Черна ръка и присъствието й винаги означаваше непосредствена смърт, мъчения, предателство или някой друг ужас. — На Ерагон почна да му се гади, докато слушаше подобно описание на майка си. — Селена бе абсолютно безскрупулна, лишена от милост и състрадание. Говореше се, че когато помолила Морзан да постъпи на служба при него, той я изпитал, като я научил на думата лечение на древния език — защото тя беше заклинател, а не само воин — и я изправил срещу дванадесет от най-силните си войници.
— Как ги е победила?
— Излекувала ги от страха и омразата им, от всички неща, които тласкат човек към убийство. А после, докато те стояли и се хилели един на друг като видиотени овце, отишла при тях и им прерязала гърлата… Добре ли си, Ерагон? Блед си като труп.
— Добре съм. Какво друго си спомняш?
Джеод потупа с пръст чашата си.
— Много малко за Селена. Тя винаги е представлявала загадка. Никой, освен Морзан, не знаеше истинското й име. Стана известно броени месеци преди да умре. Хората я познаваха единствено като Черната ръка; а Черната ръка, която съществува в момента — групата шпиони, убийци и магьосници, които извършват по-сенчестите задачи на Галбаторикс, — е просто неговият опит да пресъздаде полезността на Селена за Морзан. Дори сред Варден само шепа хора знаеха името й и повечето от тях сега гният в гроба. Доколкото си спомням, именно Бром разкри истинската й самоличност. Преди да отида при Варден с информацията за тайния проход в замъка Илиреа — който елфите са построили преди хилядолетия и който Галбаторикс е разширил, за да създаде Черната цитадела, от която владее Уру’баен, — та преди да ида при тях, Бром бе прекарал много време в шпиониране на имението на Морзан с надеждата, че ще разкрие някоя негова неподозирана слабост… Мисля, че той успя дори да влезе вътре, представяйки се за прислужник. Тогава именно е научил всичко за Селена. И все пак така и не разбрахме защо е била привързана към Морзан. Може би го е обичала. При всички положения му бе напълно предана, направо до смърт. Скоро след като Бром уби Морзан, до Варден достигна слух, че я е повалила болест. Сякаш тя бе обучен ястреб, който е бил толкова привързан към своя господар, че не е можел да живее без него.