„Не му е била изцяло предана — помисли си Ерагон. — Опълчила се е на Морзан, когато се е стигнало до мен, въпреки че това е коствало живота й. Ако само бе спасила и Муртаг“. Що се отнася до описанието на Джеод на нейните престъпления, Ездача предпочете да вярва, че Клетвопрестъпникът е покварил изначално добрата природа на Селена. Заради собствения си здрав разум той просто не можеше да приеме, че и двамата му родители са били злодеи.
— Тя го е обичала — каза младежът, загледан в мътната течност на дъното на чашата си. — В началото го е обичала; може би не толкова много в по-късните години. Муртаг е неин син.
Джеод повдигна вежда.
— Нима? От самия Муртаг ли го знаеш? — Ерагон кимна. — Е, това обяснява някои въпроси, които имах. Майка на Муртаг… Изненадан съм, че Бром не е разкрил конкретно тази тайна.
— Морзан е направил всичко по силите си да скрие съществуването на Муртаг, дори и от другите Клетвопрестъпници.
— Като се има предвид историята на тези жадни за власт предателски псета, вероятно е спасил живота му. Много жалко.
Помежду им се възцари тишина като срамежливо животно, готово да побегне при най-лекото движение. Ездача продължи да се взира в чашата си. Тормозеха го цял куп въпроси, ала си даваше сметка, че Джеод не може да им отговори и е много вероятно никой друг да не може: Защо Бром се бе скрил в Карвахол? За да надзирава Ерагон — сина на най-омразния си враг? Нима това — да му даде Зар’рок, меча на баща му — е било някаква жестока шега? И защо Бром не му бе казал истината за родителите му? Младежът стисна чашата си и без да иска, строши глината.
Тримата се стреснаха при неочаквания звук.
— Нека ти помогна с това — каза Хелън и скочи да попива туниката му с един парцал.
Младият Ездач се извини смутено няколко пъти, на което и двамата съпрузи отговориха с уверения, че е дреболия и да не се безпокои.
Докато Хелън събираше керамичните парченца, Джеод започна да рови сред книгите, свитъците и листовете, покриващи леглото му.
— Ах, почти бях забравил. Имам нещо за теб, Ерагон, което може да ти бъде полезно. Само ако мога да го намеря… — и с доволно възклицание се изправи и размаха книга, която после подаде на младежа.
Това беше Домиа абр Вирда, Владичеството на Съдбата — събрана история на Алагезия, писана от монаха Хеслант. Ерагон я бе видял за пръв път в библиотеката на Джеод в Теирм. Не очакваше, че отново ще има шанса да я разгледа. Наслаждавайки се на усещането, той прокара ръцете си по гравираната кожа на предната корица, която бе излъскана с годините, а после отвори книгата и се възхити на стройните редове с руни, изписани с яркочервено мастило. Възхитен от обема на знанието, което държеше в ръцете си, младежът попита:
— Искаш да ми я дадеш?
— Да — потвърди Джеод. После се отдръпна от пътя на Хелън, която се наведе да извади парче от чашата изпод леглото. — Мисля, че може да ти е от полза. Ти участваш в исторически събития, Ерагон, а корените на трудностите, които срещаш, лежат в събития отпреди десетилетия, векове и дори хилядолетия. Ако бях на твое място, щях да уча при всяка възможност уроците, които ни е давала историята, защото те може да ти помогнат за разрешаване на проблемите от днешния ден. В собствения ми живот четенето за миналото често ми е давало смелостта и проникновението да избера правилния път.