Ездача копнееше да приеме подаръка, но се поколеба.
— Бром каза, че Домиа абр Вирда е най-ценната вещ в дома ти. И също така много рядка… Освен това какво ще стане с работата ти? Не се ли нуждаеш от нея за изследванията си?
— Домиа абр Вирда е ценна и рядка — отвърна Джеод, — ала само в Империята, където Галбаторикс изгаря всеки екземпляр, който намери, и обесва злощастните му притежатели. Тук в лагера придворните на крал Орин вече ми предложиха шест екземпляра, а това място трудно може да се нарече център на знанието. И все пак не се разделям с нея с лека ръка и ти я давам само защото ще я използваш по-добре от мен. Книгите трябва да отиват там, където са най-ценени, а не да стоят непрочетени и да събират прах на някой забравен рафт, не си ли съгласен?
— Съгласен съм. — Ерагон затвори Домиа абр Вирда и отново проследи с пръсти красивите линии по корицата, удивен от формите, които бяха гравирани в кожата. — Благодаря ти. Ще я ценя, докато ми принадлежи.
Джеод сведе глава и се облегна на стената на палатката, привидно удовлетворен. Ездача обърна книгата на една страна и огледа буквите по страничната корица.
— Какъв монах е бил Хеслант?
— Принадлежал е към малка, тайна секта, наречена Аркана, възникнала в местността до Куаста. Орденът им, който е оцелял в продължение на петстотин години, вярва, че всяко знание е свещено. — Лека усмивка придаде на чертите на Джеод мистериозна отсянка. — Посветили са се на събирането на всяко късче информация в света, за да го запазят за времето, когато смятат, че някаква катастрофа ще унищожи всички цивилизации в Алагезия.
— Струва ми се странна религия — каза Ерагон.
— Не са ли всички религии странни за онези, които са извън тях? — възрази Джеод.
— И аз имам подарък за теб или по-точно за теб, Хелън. — Тя наклони глава с въпросително изражение. — Семейството ти се е занимавало с търговия, нали? — Жената кимна утвърдително. — Ти самата беше ли добре запозната с този занаят?
В очите на Хелън проблеснаха мълнии.
— Ако не се бях омъжила за него — тя посочи с рамо, — щях да поема семейните дела след смъртта на татко. Бях единствено дете и баща ми ме научи на всичко, което знаеше.
Именно това се бе надявал да чуе младежът. Той каза на Джеод:
— Твърдеше, че си доволен от положението си сред Варден тук.
— Така е. Повече или по-малко.
— Разбирам. И все пак ти рискува много, за да помогнеш на мен и Бром, и още повече за да помогнеш на Роран и всички други от Карвахол.
— Паланкарските пирати.
Ерагон се изкикоти и продължи:
— Без твоята помощ Империята със сигурност щеше да ги залови. И заради това вие двамата загубихте всичко, което ценяхте в Теирм.
— Бездруго щяхме да го изгубим. Бях банкрутирал, а Близнаците ме бяха предали на Империята. Беше само въпрос на време, преди лорд Ристарт да ме арестува.
— Може би, но ти все пак помогна на Роран. Кой би ви обвинил, ако сте защитавали и собствените си глави в същото време? Факт е, че изоставихте живота си в Теирм, за да откраднете „Драконово крило“ заедно с Роран и селяните. И за тази жертва аз ще бъда вечно признателен. Така че това е част от благодарността ми…
Той бръкна под колана си и извади второто от трите златни топчета, като го подаде на Хелън. Тя го взе в шепата си нежно, сякаш държеше малка червеношийка. Докато го гледаше удивено, а Джеод изпъваше врат, за да види какво държи, Ездача каза:
— Това не е богатство, но ако сте находчиви, можете да го увеличите. Онова, което Насуада направи с дантелата, ме научи, че във войната има голям потенциал за печалба.
— О, да — ахна Хелън. — Войната е наслада за търговеца.
— Ето например снощи тя ми спомена, че джуджетата изпитват недостиг на медовина, а както можете да предположите, те имат средствата да си купят колкото пожелаят бъчви, дори ако цената е хилядократно по-висока от тази преди войната. Но това е само предложение. Може да намерите и други, които още по-отчаяно искат да търгуват, ако потърсите сами.
Ездача залитна назад, когато Хелън се затича към него и го прегърна. Косата й погъделичка брадичката му. После жената го пусна, внезапно засрамена, ала възторгът й отново избухна и тя вдигна топчето с цвят на пчелен мед пред носа си.
— Благодаря ти, Ерагон! О, благодаря ти! — Тя посочи златото. — Мога да го използвам. Зная, че мога. С него ще създам империя, дори по-голяма от тази на баща ми. — Блестящото кълбо изчезна в стиснатия й юмрук. — Смяташ, че амбицията надвишава способностите ми? Ще бъде точно както казах. Няма да се проваля!
Ездача й се поклони.
— Надявам се да успееш и успехът ти да е от полза за всички ни.