— Напълно си прав, човеко — отвърна заклинателят с идеално овладян глас.
Фредрик кимна и огледа острието на друг меч, а после изсумтя и го върна обратно на рафта.
— Което означава, че който и меч да избереш, вероятно ще е по-тежък, отколкото си свикнал. Това едва ли ще представлява реална трудност за теб, Сенкоубиецо, но допълнителната тежест може да се отрази на точността на ударите ти.
— Благодаря за предупреждението — отвърна Ерагон.
— А, за нищо. Затова съм тук: да пазя, доколкото мога, възможно най-много мъже от Варден да не бъдат убити и да им помагам да убият възможно най-много от проклетите войници на Галбаторикс. Добра работа е.
Той се отдръпна от рафта и отиде към друг, скрит зад купчина квадратни щитове.
— Да намериш правилния меч за някого само по себе си е изкуство. Мечът трябва да бъде като продължение на ръката ти, сякаш е пораснал от самата ти плът. Не бива да мислиш как искаш да го размахваш; трябва просто да го правиш инстинктивно, както чаплата движи клюна си, а драконът — ноктите си. Идеалният меч е въплъщение на намерението: прави онова, което поискаш.
— Звучиш като поет.
Фредрик сви рамене със скромно изражение.
— Избирам оръжия за мъже, на които им предстои битка, в продължение на двадесет и шест години. След известно време това се просмуква в костите ти, насочва ума ти към мисли за съдбата и това дали младежът, когото съм пратил с копие, щеше да е още жив, ако му бях дал вместо това боздуган. — Оръжейникът замълча с ръка, насочена към средния меч на рафта, и погледна към Ерагон. — Със или без щит предпочиташ да се биеш?
— Със — отвърна Ездача. — Но не мога да нося винаги щит със себе си. И когато ме нападат, сякаш никога нямам подръка.
Фредрик потупа дръжката на меча и задъвка крайчеца на брадата си.
— Хм. Значи ти трябва меч, който можеш да използваш самостоятелно, но не твърде дълъг, за да може да се ползва и с всякакви размери щитове. Това означава средна дължина, лесен за въртене с една ръка. Трябва да е оръжие, което можеш да носиш при всякакви поводи, достатъчно елегантно за коронация и достатъчно здраво за борба с отряд Кул. — Той се намръщи. — Не е естествено това, което Насуада направи, да ни съюзи с тези чудовища. И няма да издържи дълго време. Такива като нас и тях не им е писано да се смесват… — Разтърси глава. — Жалко, че искаш само един меч. Или греша?
— Не. Двамата със Сапфира пътуваме твърде много, за да влачим половин дузина оръжия с нас.
— Предполагам, че е така. Освен това воин като теб не бива да има повече от едно оръжие. Аз му викам „проклятието на именуваното острие“.
— Какво означава?
— Всеки велик воин — отвърна Фредрик — има меч, обикновено е меч със собствено име. Или той сам му го дава, или веднъж щом докаже уменията си с някой невероятен подвиг, бардовете го измислят вместо него. Така че след това той трябва да използва този меч. Очаква се от него. Ако се покаже в битка без него, другите воини ще питат къде го е оставил и ще се чудят дали не се срамува от собствения си успех и дали не ги обижда, като отхвърля признанието, което са му дали. Понякога дори враговете му ще откажат да се бият, докато не донесе известното си оръжие. Само гледай; веднага щом се биеш с Муртаг или направиш нещо друго запомнящо се с новия си меч, Варден ще настоят да му дадат име. И оттам насетне ще го търсят с поглед на кръста ти. — Той продължи да говори, докато вървеше към трети рафт: — Никога не съм мислел, че ще имам щастието да помагам на Ездач да си избира оръжие. Каква възможност само! Имам чувството, че това е кулминацията на цялата ми работа с Варден.
Оръжейникът взе един меч от рафта и го подаде на Ерагон. Младежът го завъртя нагоре-надолу, а после поклати глава; формата на дръжката не пасваше на дланта му. Фредрик не изглеждаше разочарован. Точно обратното — отказът на Ездача, изглежда, го оживи, сякаш приветстваше предизвикателството. Предложи му друг меч и Ерагон отново поклати глава; центърът на тежестта бе твърде напред за неговия вкус.
— Това, което ме безпокои — каза оръжейникът, докато се връщаше към рафта, — е, че всеки меч, който ти дам, ще трябва да издържа на удари, които биха унищожили нормално острие. Нужна ти е джуджешка изработка. Техните ковачи са най-добрите, ако изключим елфическите, а понякога дори ги надминават в майсторството си. — Той погледна към Ерагон. — Чакай малко, та аз задавам грешните въпроси! Как те научиха да парираш удари? С ръб в ръб? Струва ми се, че си спомням как направи нещо такова, докато се дуелираше с Аря във Фардън Дур.