— Джуджетата всичките си оръжия ли обработват по този начин?
Оръжейникът поклати отрицателно глава.
— Само едноострите и най-добрите от двуострите си мечове. — Той се поколеба и в погледа му се прокрадна несигурност. — Разбираш защо ти го избрах, нали, Сенкоубиецо?
Ерагон разбираше. Ако държеше острието на ятагана под прав ъгъл спрямо земята, освен ако преднамерено не извиеше китка, всеки удар, който посрещаше, щеше да попада на плоската страна на острието и така да се запазва непокътнат резецът за собствените му удари. А овладяването на ятагана щеше да изисква съвсем малка промяна на бойния му стил.
Той излезе от шатрата и застана в поза на бойна готовност. Замахвайки над главата си, той стовари ятагана върху главата на въображаемия си враг, а после се извъртя и отскочи, удари настрани, за да отблъсне невидимо копие, отскочи отново на шест стъпки вляво и с брилянтно, но непрактично движение завъртя острието зад гърба си, прехвърляйки го от едната си ръка в другата. Дишането и пулсът му бяха спокойни както обикновено и той се върна при шатрата, където го чакаха Фредрик и Бльодгарм. Скоростта и балансът на ятагана го бяха впечатлили. Не беше равностоен на Зар’рок, но все пак бе много добър меч.
— Добър избор — каза Ездача.
Оръжейникът обаче долови резервираността в гласа му, защото каза:
— И все пак не си напълно доволен, Сенкоубиецо.
Ерагон завъртя ятагана в кръг и се намръщи.
— Просто ми се иска да не приличаше толкова много на готварски нож. Чувствам се доста смешен с него.
— О, не обръщай внимание на смеха на враговете си. Няма да им се удава толкова лесно, след като им отсечеш главите.
Ездача кимна развеселено.
— Ще го взема.
— Един момент тогава — каза Фредрик и изчезна в шатрата, за да се върне след миг с черна кожена ножница, украсена със сребърни спираловидни гравюри. Той я подаде на Ерагон и попита:
— Учил ли си се някога да остриш меч, Сенкоубиецо? Сигурно не ти се е налагало със Зар’рок, а?
— Не — призна младежът. — Но съм доста добър с бруса. Мога да наточа нож, докато не стане толкова остър, че да среже нишка, усукана около него. Освен това, ако се наложи, винаги мога да наточа острието с магия.
Фредрик изпъшка и се плесна по хълбоците, от което няколко косъма от панталоните му от биволска кожа паднаха.
— Не, не, точно остро като бръснач острие не ти трябва за меча ти! Трябва ти дебело, дебело и силно. Един воин трябва да може да поддържа екипировката си правилно и това включва умението да наточва меча си!
Тогава оръжейникът настоя да осигури нов брус за Ерагон и да му покаже точно как да наточва резеца на ятагана, докато седяха на земята до шатрата. Когато прецени, че Ездача е овладял техниката на точенето, той каза:
— Можеш да се биеш с ръждива броня. Можеш да се биеш с нащърбен шлем. Но ако искаш да видиш следващия изгрев, никога не се бий с притъпен меч. Ако току-що си приключил битка и си изморен като човек, изкачил цялата планина Беор, а мечът ти не е остър като сега, няма значение как се чувстваш — сядай при първа възможност, извади бруса и се захващай. Също както би се грижил за коня си или за Сапфира, преди да помислиш за собствените си нужди, трябва да се погрижиш за меча си. Защото без него не си нищо повече от безпомощна плячка за враговете си.
Те бяха седели под късното следобедно слънце повече от час, когато оръжейникът най-накрая приключи с инструкциите си. Точно тогава над тях се спусна хладна сянка и Сапфира се приземи наблизо.
— Ти изчака — възкликна Ерагон. — Умишлено изчака! Можеше да ме спасиш преди столетия, но вместо това ме остави да слушам как Фредрик ми обяснява различните видове точила и дали лененото масло е по-добро от топената мас за защита на метала от вода.
— И по-добро ли е?
— Всъщност не. Просто мирише по-малко. Но това е маловажно! Защо ме остави на това мъчение?!
Един от дебелите клепачи се спусна в мързеливо намигване.
— Не преувеличавай. Мъчение? Двамата с теб ни чакат много по-лоши мъки, ако не се подготвим добре. Онова, което казваше мъжът с миризливите дрехи, ми се стори важно за научаване.
— Е, може и да е било — съгласи се той.
Сапфира изви врат и облиза ноктите на десния си преден крак. След като благодари на Фредрик и му пожела лека вечер и след като се уговори с Бльодгарм къде ще се срещнат, Ерагон закачи ятагана на колана на Белот Мъдрия и се качи на гърба на Сапфира. Той извика, а тя изрева, след което разпери криле и се издигна вихрено в небето.