— Няма по-вълнуваща игра от летенето, защото ако изгубиш, умираш.
— О, но аз имам пълно доверие в уменията ти; ти никога не би допуснала да паднем на земята.
Насочвайки се към неговата палатка, тя разтърси глава, с което го раздруса силно, и каза:
— Би трябвало вече да съм свикнала, но всеки път, когато се спускам така, гърдите и крилете ме болят, а на следващата сутрин едва се движа.
Той я потупа.
— Е, утре не ти се налага да летиш. Сватбата е единственото ни задължение и до мястото на нейното провеждане можеш да вървиш.
Тя изсумтя и се спусна сред облак прах, събаряйки с опашката си една празна палатка.
Ерагон слезе от гърба й и я остави при шестима от елфите, стоящи наблизо, а после тръгна из лагера заедно с останалите шестима, докато не намери лечителката Гертруде. От нея научи какви са етапите на брачния ритуал, който щеше да се състои на следващия ден, и ги упражни с нея, за да не направи някоя смущаваща грешка в неподходящ момент.
После се прибра в палатката си, изми си лицето и се преоблече, преди да отиде със Сапфира да вечеря с крал Орин и свитата му, както бе обещал.
Късно същата нощ, когато вечерята най-накрая приключи, двамата се върнаха пеша до палатката му, загледани в звездите и унесени в разговор за всичко, което им се бе случило и предстоеше да се случи. И бяха щастливи. Като пристигнаха, младежът се спря и погледна нагоре към лицето й, а сърцето му бе толкова изпълнено с обич, та имаше чувството, че ще спре да бие.
— Лека нощ, Сапфира.
— Лека нощ, малки мой.
Неочаквани гости
На следващото утро Ерагон отиде зад палатката си, свали връхните си дрехи и започна да тренира различните пози на второто ниво на Римгар — поредицата от упражнения, измислени от елфите. Скоро първоначалният хлад, който чувстваше, изчезна. Започна да се задъхва от усилията и крайниците му се обляха с пот, което му пречеше да държи краката или ръцете си, когато тялото му бе изкълчено в положение, от което имаше чувството, че мускулите му ще се откъснат от костите.
Час по-късно приключи с Римгар. Избърса длани в плата на палатката, извади ятагана и упражнява удари с него в продължение на тридесетина минути. Ако зависеше от младежа, той щеше да продължи да се запознава с меча до края на деня, защото знаеше, че животът му може да зависи от умението да борави с оръжието, ала сватбата на Роран приближаваше и селяните щяха да имат нужда от помощ, за да завършат навреме всички приготовления.
Ездача се освежи със студена баня, облече се и двамата със Сапфира отидоха до мястото, където Илейн надзираваше готвенето за сватбеното тържество. Бльодгарм и спътниците му ги следваха на десетина крачки, промъквайки се измежду палатките с призрачна лекота.
— О, чудесно, Ерагон — каза Илейн. — Надявах се да дойдеш.
Бременната жена стоеше, подпряла с ръце кръста си, за да облекчи тежестта на корема си. Тя посочи с брадичка към редиците шишове и казани, увесени над голямо огнище, групата мъже, които колеха глиган, трите импровизирани пещи, построени от камъни и кал, купчината бъчви и импровизираната дълга маса от подпрени на дънери дъски, която шест жени използваха за работен плот.
— Има още около двадесет самуна хляб, които трябва да се замесят. Ще се погрижиш ли, моля те? — После се намръщи към мазолите на кокалчетата му. — И гледай да не набуташ тия в тестото, моля те.
Шестте жени — в това число Фелда и Биргит, — които стояха до масата, се умълчаха, когато Ерагон зае мястото си до тях. Няколкото му опита да поднови разговора се провалиха, но след известно време, когато се бе отказал да ги успокоява и се беше съсредоточил върху месенето, те продължиха да говорят. Обсъждаха Роран и Катрина и колко големи късметлии са двамата, а също и живота на селяните в лагера и пътуването им дотук. После, без предисловия, Фелда погледна Ездача и каза:
— Тестото ти изглежда малко лепкаво. Не трябва ли да добавиш още брашно?
Той провери тестото.
— Права си. Благодаря.
Фелда се усмихна и след това жените го включиха в разговора си.
Докато Ездача мачкаше тестото, Сапфира лежеше и се припичаше на слънце на близката поляна. Децата от Карвахол си играеха върху и около нея; веселите им писъци се открояваха на фона на глъчката от по-плътните гласове на възрастните. Когато две дръгливи псета започнаха да лаят по драконката, тя вдигна глава от земята и изръмжа, а те избягаха с квичене.
Всички на поляната бяха познати на Ерагон от времето, когато растеше в Карвахол. Хорст и Фиск се намираха от другата страна на шишовете и сглобяваха масите за пиршеството. Киселт бършеше кръвта на глигана от ръцете си. Албрийч, Балдор, Мандел и неколцина други от по-младите мъже носеха пръти, украсени с цветни ленти, към хълма, където Роран и Катрина искаха да се оженят. Кръчмарят Морн бе тръгнал да забърква пиенето за сватбата заедно с жена си Тара, която носеше три гарафи и една бъчва. На неколкостотин крачки встрани Роран викаше нещо на един мулетар, който се опитваше да прекара товара си през поляната. Лоринг, Делвин и Нолфаврел се бяха скупчили наблизо и го зяпаха. Роран изруга шумно, сграбчи юздата на мулето и се помъчи да го обърне в другата посока. Гледката се стори много забавна на Ерагон, който никога не бе виждал братовчед си толкова шашардисан или избухлив.