Драконът се размърда нервно.
— Побързай. Твърде много се бавиш.
— Да! Движа се възможно най-бързо! Не ми помага, че си толкова голяма!
Тя изръмжа.
Лагерът беше като разбунен мравуняк — хора и джуджета се точеха като дрънчащи метални реки на север, бързайки да се отзоват на призива на бойните барабани.
Ездача се метна на гърба на Сапфира и се намести на седлото. С един мах на крилете, завихряне на въздуха и горчивия протест на налакътници, търкащи се в щит, тя полетя нагоре. Докато се носеха към северния край на лагера, Ерагон закопча наколенниците си, държейки се за Сапфира само с крака. Налакътниците тикна между корема си и предната част на седлото. Щитът си увеси на един от шиповете й. Когато приключи с наколенниците, мушна крака през редицата кожени клупове от двете страни на седлото, а после затегна всеки от тях.
Ръката му се плъзна по колана на Белот Мъдрия. Изстена, спомняйки се, че го беше изпразнил, докато лекуваше Сапфира в Хелгринд.
— Ах! Трябваше да го заредя с някаква енергия.
— Ще се оправим — отвърна драконката.
Той тъкмо закрепваше налакътниците си, когато Сапфира изви в дъга крилете си и задържайки се във въздуха с прозрачните си мембрани, спря почти неподвижна над един от защитните валове, които обграждаха лагера, след което бавно се приземи. Насуада вече беше там, яхнала едрия си кон Буревестник. До нея, също на кон, чакаше Йормундур. Аря стоеше на земята редом с дежурната стража Нощни ястреби, водени от Кагра — един от ургалите, които Ерагон бе срещнал в Пламтящите равнини. Бльодгарм и другите елфи се появиха от гората от палатки зад тях и се разположиха близо до младия Ездач и Сапфира. От друга част на лагера в галоп пристигна крал Орин заедно със свитата си. Те спряха жребците си, когато се приближиха до Насуада. Веднага след тях дойде водачът на джуджетата Нархайм с трима от воините му, яхнали понита, покрити с кожени и метални брони. Нар Гарцвог дотича от полето на изток, а тътенът на крачките му го предхождаше с няколко секунди. Насуада изкрещя някаква заповед и стражите на северния вход отвориха грубата дървена порта, за да пуснат Гарцвог в лагера, въпреки че ако искаше, той вероятно можеше да я събори.
— Кой ни напада? — изръмжа той, изкачвайки се на вала с четири нечовешки дълги крачки. Конете се отдръпнаха от гигантския ургал.
— Виж — посочи Насуада.
Ерагон вече оглеждаше враговете им. На около три километра от лагера пет дълги, черни като катран, кораби бяха акостирали на отсамния бряг на река Джийт. От тях слизаше рояк мъже, облечени в униформите на армията на Галбаторикс. Отрядът блестеше като надиплена от вятъра водна повърхност под лятното слънце, тъй като мечове, копия, щитове, шлемове и нагръдници улавяха и отразяваха светлината.
Аря заслони очи с ръка и хвърли бърз поглед на войниците.
— Изглеждат ми между двеста и седемдесет и триста човека.
— Защо толкова малко? — зачуди се Йормундур.
Крал Орин се намръщи.
— Галбаторикс не може да е толкова луд, та да вярва, че може да ни унищожи с толкова мизерна групичка! — Той свали шлема си, който бе във формата на корона, и попи потта от челото си с ръкава на туниката си. — Можем да ги изтребим, без да изгубим и човек.
— Може би, да — отвърна Насуада. — А може би, не.
Завалвайки думите, Гарцвог добави:
— Драконовият крал е предател със змийски език, ала умът му не е слаб. Той е коварен като кръвожадна невестулка.
Войниците се подредиха в спретнати редици и започнаха да маршируват към Варден.
Едно момче дотича до Насуада. Тя се наведе от седлото си, за да чуе съобщението, а после го отпрати.
— Нар Гарцвог, твоите воини са в безопасност в нашия лагер. Събрали са се до източната порта и са готови да ги поведеш.
Ургалът изсумтя, ала остана неподвижен.
Насуада отново насочи поглед към приближаващите войници и каза:
— Не виждам причина да водим бой с тях навън. Нашите стрелци могат да ги избият от разстояние, когато влязат в обсег. А като достигнат стената, ще ги спрат окопите и острите колове. Никой няма да се измъкне жив — завърши тя с очевидно задоволство.
— Когато се хвърлят в битката, можем да ги нападнем изотзад с моите конници — каза Орин. — Ще бъдат толкова изненадани, че даже няма да имат възможност да се защитават.
— Да, но битката може да… — тъкмо отговаряше Насуада, когато силният рог, възвестил пристигането на войниците, отново проехтя, и то толкова силно, че Ерагон, Аря и останалите елфи запушиха уши.