Ездача примижа от болка.
— Откъде дойде това? — попита той Сапфира.
— Според мен по-важен е въпросът защо войниците биха искали да ни предупредят за атаката си, ако тръбенето идва от тях.
— Може би искат да отклонят вниманието ни или…
Ерагон забрави какво смяташе да каже, защото видя движение на другия бряг на река Джийт зад балдахина на плачещите върби. Червен като рубин, като желязо, току-що извадено от пещта, като пламтящ въглен на омраза и гняв, Торн се появи над дърветата. И на гърба на блестящия дракон седеше Муртаг в ярката си стоманена броня, размахал Зар’рок високо над главата си.
— Дошли са за нас — каза Сапфира.
Стомахът на младежа се сви и той почувства страха на дракона като течение на горчива вода през ума си.
Огън в небето
Докато гледаше как Торн и Муртаг се издигат високо в северното небе, Ерагон чу как Нархайм прошепна барзул и после прокле другия Ездач за убийството на краля на джуджетата Хротгар.
Аря извърна лице от гледката.
— Насуада, Ваше Величество — каза тя, насочвайки поглед към Орин. — Трябва да спрете онези войници, преди да достигнат лагера. Не бива да им позволявате да атакуват нашите укрепления. Ако го сторят, ще преминат този вал като приливна вълна и ще ни нанесат невероятни поражения сред палатките, където не можем да маневрираме лесно.
— Невероятни поражения? — кралят се намръщи. — Толкова малко доверие ли имаш в силите ни, посланик? Хората и джуджетата може да не са така надарени като елфите, но няма да имаме проблем да се разправим с тези няколко отрепки, уверявам те.
Чертите на изражението на Аря се изопнаха.
— Силата ви е несравнима, Ваше Величество. Не се съмнявам. Но чуйте ме: това е капан, поставен за Ерагон и Сапфира. Те — ръката й се насочи към издигащите се фигури на Торн и Муртаг — са били изпратени да заловят Ездача и дракона и да ги отведат в Уру’баен. Галбаторикс не би пратил толкова малко хора, освен ако не е сигурен, че могат да държат Варден заети достатъчно дълго, за да може Муртаг да надвие Ерагон. Кралят със сигурност е защитил войниците с магии, които да им помогнат в мисията им. Нямам представа какви са тези заклинания, но в едно съм сигурна: онези мъже са нещо повече от това, което изглеждат, и ние трябва да им попречим да влязат в лагера.
Ерагон се отърси от първоначалния си шок и каза:
— Не бива да позволявате на Торн да прелети над лагера; той може да подпали половината палатки с едно минаване.
Насуада сключи ръце върху предната част на седлото си, привидно без да забелязва Муртаг, Торн и войниците, които сега се намираха на по-малко от километър и половина.
— Но защо не ни атакуваха изневиделица? — запита тя. — Защо ни предупреждават за присъствието си?
Нархайм даде отговора:
— Защото не искат Ерагон и Сапфира да вземат участие в битката на земята. Не, освен ако не греша ужасно много, планът им е Ездача ни да се бие с Торн и Муртаг във въздуха, докато войниците нападат укреплението.
— Мъдро ли е тогава да действаме според желанията им и на драго сърце да изпратим Ерагон и Сапфира в този капан? — Насуада повдигна вежда.
— Да — настоя Аря, — защото имаме преимущество, което не биха могли да предвидят. — Тя посочи към Бльодгарм. — Този път Ерагон няма да се сблъска с Муртаг сам. Ще разполага с комбинираната мощ на тринадесет елфически заклинатели. Муртаг не би очаквал това. Спрете войниците, преди да ни достигнат, и ще осуетим част от плана на Галбаторикс. Прати Сапфира и Ерагон горе с помощта на най-могъщите заклинатели на моя народ и ще го разпердушиним.
— Успя да ме убедиш — каза водачката на Варден. — Войниците обаче са твърде близо, за да ги пресрещнем на каквото и да е разстояние от лагера с пешаци. Орин…
Преди още да е свършила, кралят бе обърнал коня си и се носеше към северната порта. Един от свитата му наду тръбата — сигнал за останалата конница на Сурда да се събере за атака.
Насуада се обърна към Гарцвог:
— Крал Орин ще се нуждае от помощ. Прати овните си с него.
— Слушам, лейди Найтстолкър.
Главатарят отметна назад масивната си рогата глава и нададе див рев. Кожата на Ерагон настръхна, докато слушаше свирепия вой на ургала. Гарцвог затвори уста с рязко щракване на челюстите и изсумтя:
— Те ще дойдат.
После огромният Кул се затича с кошмарна скорост към портата, където се бяха събрали крал Орин и конниците му.
Четирима от войниците на Варден отвориха портата. Орин вдигна меча си, извика и се впусна в галоп извън лагера, повеждайки мъжете си към воините със златни туники отвън. Облак прах се вдигна под копитата на конете, скривайки формацията във форма на връх на стрела.