— Приеми това от мен, Шур’тугал — каза тя.
Той усети прилив на енергия да потича към него.
— Ека елрун оно — промърмори за благодарност.
Все така на древния език елфката каза:
— Внимавай, Ерагон. Не искам да те видя прекършен от Муртаг. Аз…
Изглеждаше така, сякаш ще каже още, но се поколеба, а после отдръпна ръка от крака му и се върна при Бльодгарм.
— Лек полет, Бяртскулар! — припяха елфите, когато Сапфира скочи от вала.
Докато тя се носеше към Торн, младият Ездач сля ума си първо с нея, а после с Аря и чрез нея — с Бльодгарм и другите единадесет елфи. Използвайки я като фокусна точка за останалите заклинатели, Ерагон можеше да концентрира мислите си към Аря и Сапфира; познаваше ги толкова добре, че реакциите им нямаше да го разсейват по време на битката.
Той сграбчи щита си с лявата ръка и извади ятагана, а после го вдигна, за да не прониже случайно крилото на Сапфира или да я пореже по раменете или врата, които също постоянно се движеха.
— Радвам се, че снощи имах време да подсиля ятагана с магия — каза той на дракона и елфката.
— Да се надяваме, че магиите ти ще издържат — отвърна Сапфира.
— Помни — намеси се Аря, — че трябва да стоиш колкото можеш по-близо до нас. Разстоянието помежду ни влияе пряко на връзката ни с теб.
Торн не се спусна към Сапфира, нито я нападна по друг начин, докато тя го приближаваше, вместо това се рееше с неподвижни криле, позволявайки й да се издигне до неговото ниво без проблем. Двата дракона се носеха на въздушните течения и се гледаха през делящите ги около стотина метра, върховете на покритите им с шипове опашки потрепваха, докато муцуните им бяха набръчкани в свирепо ръмжене.
— Той е по-голям — отбеляза Сапфира. — Не са минали и две седмици от последната ни битка, а е пораснал с още четири стъпки, ако не и повече.
Права беше. Торн изглеждаше по-дълъг и с по-широк гръден кош, отколкото при първия им сблъсък над Пламтящите равнини. На възраст беше колкото току-що излюпило се драконче, но вече почти бе достигнал ръста на Сапфира.
Ерагон с нежелание насочи погледа си от дракона към Ездача.
Муртаг не носеше шлем и дългата му черна коса се вееше зад гърба му като лъскава грива. Лицето му бе сурово — по-сурово, отколкото младежът някога го бе виждал — и той разбра, че този път Муртаг нямаше, но и не можеше да прояви милост. Силата на гласа му намаля значително, но остана по-голяма от нормалното:
— Двамата със Сапфира ни причинихте огромна болка, Ерагон. Галбаторикс беше бесен, че сме ви пуснали. А след като убихте Ра’зак, беше толкова ядосан, че уби петима от слугите си, а после насочи гнева си към мен и Торн. И двамата страдахме жестоко заради вас. Но това няма да се повтори никога повече.
Той изви ръка назад, сякаш Торн щеше да се хвърли напред и Ездача му се готвеше да замахне към Ерагон и Сапфира.
— Чакай! — извика Ерагон. — Зная начин и двамата да се освободите от клетвите си към Галбаторикс.
Изражение на отчаян копнеж преобрази чертите на Муртаг и той наведе Зар’рок с няколко сантиметра. После се намръщи, изплю се към земята и извика:
— Не ти вярвам! Не е възможно!
— Възможно е! Само ми позволи да ти обясня.
Изглежда, другият младеж се бореше със себе си и за известно време на Ерагон му се струваше, че ще откаже. Торн изви глава назад и погледна Ездача си, а между двамата премина нещо.
— Проклет да си, Ерагон — каза Муртаг и постави Зар’рок на седлото си. — Проклет да си, задето ни примамваш така. Вече се бяхме примирили със съдбата си, а ти ни омайваш с призрака на надеждата, която изоставихме. Ако това се окаже напразна надежда, братко, кълна се, че ще ти отрежа дясната ръка, преди да те представя на Галбаторикс… Няма да ти е нужна за онова, което ще вършиш в Уру’баен.
Ерагон също понечи да му отправи заплаха, но я преглътна. Вместо това снижи ятагана и каза:
— Галбаторикс не би ти казал това, но докато бях сред елфите…
— Ерагон, не разкривай нищо повече за нас! — възкликна Аря.
— … научих, че ако личността ти се промени, с нея се променя и името ти на древния език. Онова, което представляваш, не е излято от метал, Муртаг! Ако вие с Торн успеете да промените нещо в себе си, клетвите ви вече няма да ви обвързват и Галбаторикс ще изгуби влиянието си върху вас.
Торн се понесе по течението няколко метра по-близо до Сапфира.
— Защо не го спомена по-рано? — попита настойчиво Муртаг.
— Тогава бях твърде объркан.
Едва петдесет крачки деляха двата дракона. Ръмженето на червения бе утихнало до предупредително потрепване на горната му устна, а в блестящите му алени очи се четеше объркана тъга, сякаш се надяваше, че Сапфира или Ерагон може би знаят защо се е появил на този свят само за да може Галбаторикс да го пороби, да го изтезава и да го принуждава да унищожава живота на други живи същества. Върхът на носа му потрепна, докато душеше другия дракон. Тя също го подуши и езикът й се стрелна от устата, за да вкуси миризмата му. И двамата изпитваха съчувствие към Торн и им се искаше да можеха да говорят с него директно, ала не смееха да отворят умовете си.