— Но само ако може да познае новите ви имена.
— Той е много опитен в това. — Муртаг вдигна Зар’рок от седлото. — Може би в бъдеще ще се опитаме да се възползваме от предложението ти, но само след внимателно изучаване и подготовка, за да не се окаже, че двамата с Торн сме си върнали свободата само за да ни я открадне отново Галбаторикс. — Той размаха меча и аленото му острие проблесна под слънцето. — Така че сега нямаме друг избор, освен да ви отведем в Уру’баен. Ще дойдете ли мирно?
Неспособен да се удържа повече, Ерагон отвърна:
— По-скоро бих си изтръгнал сърцето!
— По-добре да изтръгнеш моите сърца — каза Муртаг и замахна напред със Зар’рок, надавайки див боен вик.
Торн изрева заедно с него и с два мълниеносни маха се издигна над Сапфира. Изви се в полукръг, докато се издигаше, така че главата му да е над врата й, откъдето да може да я обездвижи с едно захапване в основата на черепа.
Сапфира не го изчака. Тя се стрелна напред, завъртайки крилете си в раменните стави, така че за един удар на сърцето се насочи право надолу, а мембраните й бяха все така успоредни на покритата с прахоляк земя, за да поддържат равновесието на тялото й. После прибра дясното си крило и изви глава наляво, а опашка надясно, завъртайки се в посока на часовниковата стрелка. Мускулестата й опашка удари Торн по лявото рамо, точно когато прелиташе над нея, и счупи крилото му на пет места. Назъбените краища на кухите летателни кости на дракона пробиха кожата му и се подадоха между блестящите люспи. Големи капки димяща драконова кръв закапаха върху Ерагон и Сапфира. Една от тях падна върху задната страна на качулката на Ездача, проникна през ризницата и достигна голата му кожа. Пареше като нагорещено масло. Той задраска по врата си, за да избърше кръвта.
Ревът на Торн се превърна в болезнен стон и той падна край Сапфира, неспособен да поддържа полета си.
— Добра работа! — извика Ерагон, докато Сапфира се връщаше в нормална позиция.
Той видя отгоре как Муртаг извади малък кръгъл предмет от колана си и го притисна към рамото на Торн. Ерагон не усети другият Ездач да използва магия, ала предметът в ръката му проблесна и счупеното крило на дракона подскочи, докато костите му се връщаха по местата си, а мускулите и сухожилията се гънеха и разкъсванията в тях изчезваха. Накрая раните на Торн зараснаха изцяло.
— Как го направи? — възкликна Ерагон.
— Сигурно е заредил предмета с лечебна магия от по-рано — отвърна Аря.
— И ние трябваше да се сетим за това.
Сега, когато раните му бяха изчезнали, Торн спря падането си и започна да се издига с огромна скорост към Сапфира, прорязвайки въздуха пред себе си с пламтящо копие от червен огън. Сапфира се гмурна към него в спирала около кулата от пламъци. Опита се да захапе врата му — с което го накара да се отдръпне настрана — и раздра раменете и гърдите му с предните си нокти, след което го запрати надалеч с огромните си криле. Ръбът на дясното й крило закачи Муртаг и го блъсна настрани в седлото му. Той обаче бързо се върна на мястото си и замахна към нея, отваряйки в мембраната на крилото й резка, дълга три стъпки.
Тя изсъска и изрита Торн настрана със задните си крака, след което избълва струя огън, която се раздели и премина на безопасно разстояние от двете му страни.
Чрез връзката си със Сапфира, Ерагон усещаше болката й. Загледа се в кървавата рана, а умът му препускаше. Ако се биеха с който и да е друг магьосник, различен от Муртаг, не би посмял да направи магия, докато се биеше, защото заклинателят би решил, че го чака сигурна смърт и би контрирал с отчаяна магическа атака, хвърляйки всичко, с което разполага.
С брат му обаче беше различно. Ерагон знаеше, че Галбаторикс му е наредил да ги залови, а не да ги убива. „Каквото и да направя — помисли си, — той няма да се опита да ме убие“. Значи нямаше проблем да излекува Сапфира. Внезапно младежът осъзна, че може да атакува Муртаг с всяка магия, която му хрумне, и противникът му няма да може да отвърне със смъртоносна сила. Ала се зачуди защо брат му бе използвал омагьосан предмет да излекува раните на Торн, вместо сам да направи заклинанието.
— Може би е искал да запази силата си — каза Сапфира. — Или пък не е искал да те плаши. Галбаторикс не би бил доволен, ако с използването на магия Муртаг те е накарал да се паникьосаш и в резултат на това да убиеш себе си, него или Торн. Помни, че голямата амбиция на краля е да има и четирима ни живи под своя власт, а не мъртви, защото тогава ще сме недостижими за него.