— Трябва да е това — съгласи се Ерагон.
Докато се готвеше да излекува крилото на Сапфира, Аря се намеси:
— Чакай. Недей.
— Какво? Защо? Не усещаш ли болката й?
— Остави на мен и братята ми да се погрижим за нея. Това ще обърка Муртаг, а и по този начин усилието няма да те отслаби.
— Не сте ли твърде далеч за подобна промяна?
— Не и когато всички работим заедно. Освен това ти препоръчваме да не се опитваш да атакуваш Муртаг с магия, преди той пръв да те нападне с ума си или със заклинание. Може все още да е по-силен от теб, дори и с нас тринадесетината, които ти помагаме. Не знаем. По-добре да не се пробваш срещу него, докато нямаш друга алтернатива.
— А ако не мога да го надвия?
— Тогава цяла Алагезия ще падне пред Галбаторикс.
Ерагон почувства как Аря се концентрира, а после разрезът в крилото на Сапфира спря да рони кървави сълзи и назъбените краища на деликатната прозрачна мембрана се сляха без никакъв белег. Облекчението на Сапфира бе огромно. С лека умора в гласа, Аря каза:
— Пазете се по-добре, ако можете. Това не беше лесно.
След като Сапфира го изрита, Торн бе изгубил височина. Сигурно очакваше, че тя ще го притисне надолу, където би му било по-трудно да избегне атаките й, защото вместо да се върне, той реши да полети четвърт миля на запад. Когато най-накрая забеляза, че Сапфира не го преследва, се обърна и се издигна, докато не се озова на хиляда крачки над нея.
После Торн прибра крилете си и се спусна стремително към нея. В отворената му паст горяха пламъци, а ноктите му бяха извадени. На гърба му Муртаг размахваше Зар’рок.
Ерагон едва не изпусна ятагана, когато Сапфира сгъна едното си крило и се преметна с главата надолу в замайващ лупинг, а после протегна крилото отново, за да забави падането си. Ако обърнеше глава назад, той щеше да види земята под тях. Или се намираше над тях? Младежът стисна зъби и се концентрира върху това да не се изпусне от седлото.
Торн и Сапфира се сблъскаха и за Ездача усещането бе такова, сякаш тя се е ударила в планина. Силата на удара го отхвърли напред и той удари шлема си в шипа пред него, от който дебелата стомана се изкриви. Замаян, младежът увисна на седлото и гледаше как дисковете на небето и земята се обръщат нагоре-надолу, въртейки се без видима последователност. Усети как драконката потрепери, когато Торн я удари по открития корем. На Ездача му се искаше да бяха имали времето да я облекат в бронята, изкована за нея от джуджетата.
Един блестящ рубинен крак се появи над рамото й и я удари с кървави нокти. Без да мисли, Ерагон замахна с ятагана си към него и разсече няколко люспи, разкъсвайки сухожилията под тях. Три от пръстите на крака увиснаха безжизнени и младежът удари отново.
Торн изръмжа и се отдръпна от Сапфира. Изви врат и Ерагон чу вдишването му, докато едрият дракон изпълваше дробовете си. Ездача се присви, закривайки лице под свивката на лакътя си. Дива огнена стихия погълна Сапфира. Горещината на огъня не можеше да ги нарани — защитите на Ерагон й пречеха, — но потокът блестящи пламъци беше ослепяващ.
Драконката зави наляво, встрани от пламтящия огнен ад. Дотогава обаче Муртаг бе излекувал нараняванията по крака на Торн и червеният дракон се хвърли към нея, и двамата се заблъскаха в плетеница от крайници, докато се спускаха на предизвикващи гадене тласъци към сивите палатки на Варден. Сапфира успя да впие зъби в рогатия гребен, който се издигаше над задната част на главата на Торн, въпреки костите, които пробиха езика й. Другият дракон изрева и се замята като уловена риба, опитвайки да се отдръпне, но не можеше да се мери с железните мускули на челюстите на Сапфира. Двата дракона се понесоха надолу, вкопчени един в друг като две свързани листа.
Ерагон се приведе и замахна странично към дясното рамо на Муртаг. Не възнамеряваше да го убива, а само да го нарани достатъчно силно, за да прекратят битката. За разлика от сблъсъка им над Пламтящите равнини, младежът бе добре отпочинал. Със своята елфическа бързина бе убеден, че другият Ездач ще е беззащитен пред него.
Муртаг вдигна щита си и блокира ятагана.
Реакцията му бе толкова неочаквана, че Ерагон залитна, а после едва успя да се отдръпне и парира, когато Муртаг отвърна на удара, размахвайки Зар’рок. Острието свистеше във въздуха с необикновена скорост. Ударът разтърси рамото на младежа. Брат му повтори атаката и замахна към китката му, а когато Ерагон отби червения меч, той стрелна Зар’рок под щита му и го промуши през ризницата и туниката в кръста и левия хълбок. Върхът на меча заседна в кост.