Болката шокира Ерагон, като потапяне в ледена вода, но и даде на мислите му неестествена яснота и изпрати приток на необичайна за него сила в крайниците му.
Докато Муртаг изтегляше Зар’рок, младежът изрева и се хвърли към него. Другият Ездач изви китка и приклещи ятагана под червения си меч. Муртаг оголи зъби в злокобна усмивка. Без да се спре, Ерагон отскубна оръжието си, направи лъжливо движение към дясното коляно на противника си, а после замахна в противоположна посока и поряза Муртаг по бузата.
— Трябваше да си носиш шлема — каза младият Ездач.
Сега бяха толкова близо до земята — едва на неколкостотин крачки, — че Сапфира трябваше да пусне Торн и двата дракона се разделиха, преди Ездачите им да успеят да си разменят още удари.
Докато Сапфира и Торн се издигаха в спирали нагоре, надпреварвайки се към перлените облаци, струпани над палатките на Варден, Ерагон вдигна ризницата и туниката си, за да огледа хълбока си. Там, където изкривената от Зар’рок броня бе притиснала плътта, се виждаше безцветно петно, голямо колкото юмрук. В средата му имаше тънка, дълга пет сантиметра червена резка, където го бе пронизал мечът. От раната капеше кръв и попиваше в панталоните му.
Да бъде наранен от Зар’рок — меча, който никога не го бе предавал в мигове на опасност, който бе смятал за свой по право — го разтревожи. Собственото му оръжие се бе обърнало срещу него и това бе грешно. Изкривяване на света, срещу което се противеше всеки негов инстинкт.
Сапфира се люшна леко, докато се издигаше с едно въздушно течение, и Ездача примижа от болката, която го проряза в лявата страна. Имаше късмет, че не се биеха на земята, защото не мислеше, че кракът му може да понесе тежестта му.
— Аря, искаш ли да ме излекувате вие, или да го направя сам и да оставя Муртаг да ме спре, ако може?
— Ще се погрижим за теб — отвърна елфката. — Може и да успееш да го хванеш неподготвен, ако си мисли, че още си ранен.
— О, чакай.
— Защо?
— Трябва да ти дам позволение. Иначе защитите ми ще блокират магията.
Фразата в началото не се появи в ума му, но накрая успя да си спомни изречението за предпазване и прошепна на древния език:
— Съгласен съм да позволя на Аря, дъщеря на Исланзади, да направи магия върху ми.
— Трябва да поговорим за защитите ти, когато не си толкова разсеян. Ами ако беше в безсъзнание? Как щяхме да се погрижим тогава за теб?
— След Пламтящите равнини ми изглеждаше като добра идея. Муртаг ни обездвижи и двамата с магия. Не искам той или някой друг да може да хвърля заклинания върху нас без наше съгласие.
— И не би трябвало да искаш, но има по-елегантни начини от твоя.
Ерагон се размърда нервно на седлото, докато елфическата магия постигаше ефекта си и хълбокът го засърбя, като че ли го хапеха хиляди бълхи. Когато сърбежът премина, плъзна ръка под туниката и с радост усети, че там няма нищо друго, освен гладка кожа.
— Добре — каза той и разкърши рамене. — Нека ги научим да се боят от имената ни!
Огромният перленобял облак се ширеше пред тях и Сапфира зави наляво и докато Торн се мъчеше да се обърне, се заби в средата на облака. Всичко наоколо стана бяло, влажно и студено, а после тя изскочи от другата страна, едва на няколко крачки над и зад другия дракон.
Драконката изрева победоносно и се спусна върху Торн, като заби нокти дълбоко в хълбоците и гърба му. Стрелна глава напред и захапа лявото му крило. Стисна и се чу тихото изщракване на остри като бръснач зъби, пронизали месо.
Торн се загърчи и изпищя — ужасяващ звук, на какъвто Ерагон не подозираше, че драконите са способни.
— В лапите ми е — каза Сапфира. — Мога да му откъсна крилото, но предпочитам да не го правя. Каквото и да възнамеряваш да правиш, свърши го, преди да паднем твърде ниско.
С пребледняло и покрито с мръсотия лице, Муртаг насочи Зар’рок към Ерагон — мечът трепереше във въздуха — и мисловен лъч с невероятна сила нахлу в съзнанието на младежа. Чуждото присъствие опипваше мислите му, опитваше се да ги хване и подчини, за да ги промени спрямо желанията на противниковия Ездач. Също както над Пламтящите равнини, Ерагон усети, че умът на брат му сякаш съдържа какофония от гласове, мърморещи под вихъра на мислите на самия Муртаг.
Той се зачуди дали и зад противника му не стои група магьосници, както елфите помагаха на него.
Колкото и да му беше трудно, младежът изпразни ума си от всичко, освен от образа на Зар’рок. Концентрира се върху меча с цялата си сила и наложи на съзнанието си спокойна медитация, така че Муртаг да не намери пролука, през която да поеме контрол над личността му. И когато Торн се замята под тях и вниманието на противника му се разконцентрира за момент, Ерагон се хвърли в жестока контраатака и се впи в ума на брат си.