— Може да сме способни да… — Ерагон млъкна рязко и удари яростно бедрото си. — Мътните ме взели, какъв съм идиот! Забравих за Арен. Можехме да използваме енергията в пръстена на Бром, за да ги надвием.
— Имаше други неща, за които да мислиш. Всеки би могъл да направи тази грешка.
— Може би, но все пак ми се ще да се бях сетил за Арен по-рано. Все още можем да го използваме, за да ги заловим.
— А после какво? — попита Сапфира. — Как ще ги държим затворени? Искаш да ги упоим, както Дурза упои теб в Гил’еад? Или предпочиташ просто да ги убием?
— Не зная! Можехме да им помогнем да променят истинските си имена, да унищожат клетвите си към Галбаторикс. Да ги оставим да бродят необезпокоявани е твърде опасно.
— Теоретично си прав, Ерагон — намеси се Аря. — Но ти, Сапфира и всички ние сме уморени и предпочитам Торн и Муртаг да избягат, вместо да изгубим и двама ви, защото не сте в най-добрата си форма.
— Но…
— Но нямаме капацитета да задържим дракон и Ездач за дълъг период от време, а не мисля, че убийството на Торн и Муртаг би било толкова лесно, колкото си мислиш. Бъди благодарен, че ги отблъснахме, и спи по-спокойно, знаейки, че можем да го сторим отново, когато застанат срещу нас.
След тези думи тя се отдръпна от ума му.
Ерагон гледаше Торн и Муртаг, докато не се изгубиха от поглед, а после въздъхна и потупа Сапфира по врата.
— Мога да спя цяла седмица.
— И аз.
— Трябва да се гордееш — успяваше да надвиеш Торн почти през цялото време.
— Да, успях, нали? — Тя се поизправи гордо. — Обаче съревнованието не беше честно. Той няма моя опит.
— Нито уменията ти, бих казал.
Сапфира изви врат и близна дясната му ръка, при което ризницата издрънча. После го погледна с блестящи очи.
Той й отвърна с бледа усмивка.
— Предполагам, трябваше да го очаквам, но все пак съм изненадан, че Муртаг беше бърз като мен — без съмнение още магии от страна на Галбаторикс.
— Защо обаче защитите ти не можаха да отблъснат Зар’рок? Спасяваха те от доста по-лоши удари, докато се биехме с Ра’зак.
— Не съм сигурен. Муртаг или Галбаторикс може да са измислили магия, срещу която не съм се сетил да се защитя. Или пък е, понеже Зар’рок е меч на Ездач, а Глаедр каза…
— … че мечовете на Руньон са добри в…
— … пробиването на всякакви заклинания, а и…
— … рядко магията успява да им…
— … влияе. Точно така. — Ерагон притеснено се загледа в ивиците драконова кръв върху ятагана си. — Кога ще успеем сами да се справяме с враговете си? Нямаше да успея да убия Дурза, ако Аря не бе строшила звездния сапфир. А сега успяхме да надвием Муртаг и Торн само с помощта на елфите.
— Трябва да станем по-силни.
— Да, но как? Как Галбаторикс е натрупал такава сила? Дали не е намерил начин да се зарежда от телата на робите си, дори онези, които са на стотици мили разстояние? Не зная.
Струйка пот се спусна по челото на Ерагон и покапа в ъгъла на дясното му око. Той я избърса с дланта си, а после примигна и отново забеляза конниците, струпани около него и Сапфира.
— Какво правят тук?
Ездача се огледа и осъзна, че са се приземили близо до мястото, където крал Орин бе пресрещнал войниците от корабите. Недалеч вляво стотици хора, ургали и коне се щураха паникьосани и объркани. От време на време над данданията се чуваше дрънченето на мечове или крясъкът на някой ранен, сподиряни от безумен смях.
— Мисля, че са тук, за да ни защитят — отговори Сапфира.
— Нас! От какво? Защо още не са избили онези войници? Къде…
Ерагон се отказа от въпроса, защото Аря, Бльодгарм и четирима други раздърпани и изтощени елфи дотичаха до него откъм лагера. Той вдигна ръка за поздрав и извика:
— Аря! Какво се случи? Изглежда, никой не командва.
За негова тревога елфката дишаше толкова трудно, че за няколко секунди не можа да проговори.
— Войниците се оказаха по-опасни от очакваното. Не знаем как. Ду Врангр Гата не са чули нищо, освен безсмислици от заклинателите на Орин.
Тя възстанови дишането си и започна да оглежда раните и драскотините на Сапфира.
Преди Ерагон да успее да зададе нов въпрос, откъм вихъра на битката долетя глъч от възбудени викове, които заглушиха останалата врява, и той чу гласа на крал Орин:
— Върнете се всички! Стрелци, дръжте линията! Мътните ви взели, никой да не мърда, спипали сме ги.