Челюстта на краля увисна, а той се олюля на една страна и щеше да падне от коня си, ако Аря не бе скочила, за да го хване. Насуада щракна с пръсти и двама бунтовници излязоха от палатките. Тя им нареди да отнесат Орин в шатрата му и да повикат лечителите му.
— Независимо че избихме войниците, това е жестоко поражение — промърмори Насуада.
Водачката на Варден стисна устни, а по лицето й се четеше смесица от мъка и отчаяние. Очите й блестяха с непроляти сълзи. После тя се овладя и насочи към Ерагон и Сапфира стоманен поглед.
— Как се справихте вие двамата?
Насуада изслуша описанието на сблъсъка на Ездача с Муртаг и Торн. След това кимна.
— Единственото, на което се надявахме, бе да успеете да се измъкнете от лапите им. Вие обаче сте постигнали повече. Доказали сте, че Галбаторикс не е направил Муртаг толкова силен, че да нямаме шанс да го надвием. С още няколко заклинатели на твоя страна той щеше да е в наша власт. Мисля, че поради тази причина Муртаг няма да посмее сам да се изправи срещу армията на кралица Исланзади. Ако съберем достатъчно заклинатели около теб, Ерагон, вярвам, че следващия път, когато се опитат да ви отвлекат, ще можем да ги убием.
— Не искаш ли да ги заловиш? — попита той.
— Искам много неща, но се съмнявам, че ще получа кой знае колко от тях. Муртаг и Торн може и да не се опитват да ви убият, но ако се появи възможност, трябва да ги унищожим без колебание. Или ти имаш различно мнение?
— Ннне.
Насуада насочи вниманието си към Аря и попита:
— Умря ли някой от заклинателите ви по време на двубоя?
— Някои припаднаха, но вече всички се възстановиха, благодаря ти.
Водачката на Варден пое дълбоко дъх и погледна на север, вперила очи в безкрая.
— Ерагон, искам да информираш Триана, че Ду Врангр Гата трябва да измислят как да повторят магията на Галбаторикс. Колкото и да е ужасяваща, тук трябва да го имитираме. Не можем да си позволим друго. Няма да е практично всички да сме неспособни да изпитваме болка — така ще се нараняваме твърде лесно, — но трябва да имаме неколкостотин воини доброволци, които да са имунизирани от физическо страдание.
— Добре, милейди.
— Толкова много мъртви — каза тя и ръцете й заусукваха юздата. — Твърде дълго останахме на едно място. Време е да принудим Империята отново да заеме дефанзивна позиция. — Насуада пришпори Буревестник, отдалечавайки се от касапницата пред лагера. — Ерагон, братовчед ти ме помоли да го пусна да се бие днес. Отказах заради предстоящия му брак, което не го зарадва, макар да подозирам, че годеницата му мисли другояче. Ще ми направиш ли услугата да ме уведомиш, ако все пак възнамеряват да продължат с церемонията днес? След толкова кръвопролитие това ще е хубаво за морала на Варден.
— Ще ти кажа веднага, щом разбера.
— Благодаря. Сега можеш да вървиш.
Първото нещо, което направиха Ерагон и Сапфира, след като оставиха Насуада, бе да посетят елфите, които бяха припаднали по време на битката им с Муртаг и Торн, за да им благодарят, както и на другарите им, за помощта. После Ездача, Аря и Бльодгарм се погрижиха за раните, които Торн бе нанесъл на Сапфира — премахнаха драскотините, разрезите и няколко от синините й. Когато приключиха, Ерагон откри Триана с ума си и й предаде инструкциите на Насуада.
Едва тогава двамата със Сапфира потърсиха Роран. Бльодгарм и другите елфи ги съпроводиха, но Аря отиде да се погрижи за своите собствени дела.
Роран и Катрина спореха тихо, но напрегнато, когато Ерагон ги забеляза, застанали до ъгъла на палатката на Хорст. Те се умълчаха, щом младежът и драконът се приближиха. Катрина скръсти ръце и се загледа настрани от Роран, а той стисна дръжката на чука си, затъкнат в колана му, и изрита един голям камък.
Младият Ездач спря при тях и почака няколко мига, с надеждата да му обяснят причината за дрязгата си, но вместо това Катрина попита:
— Ранен ли е някой от двама ви?
Очите й се стрелкаха между него и Сапфира.
— Бяхме, но вече не.
— Това е толкова… странно. Чували сме истории за магия в Карвахол, но никога не съм вярвала в тях. Изглеждаха ми толкова невъзможни. Ала тук има магьосници на всяка крачка. Рани ли Муртаг или Торн? Затова ли избягаха?
— Надвихме ги, но не успяхме да им навредим трайно. — Ерагон млъкна и когато нито Роран, нито Катрина заговориха отново, той ги попита дали все още искат да се оженят този ден. — Насуада предложи да продължите според плана, но може би е по-добре да почакате. Все още не сме погребали мъртвите и има много за вършене. Утре ще бъде по-удобно… и по-уместно.