На три крачки зад Роран вървеше Хорст. А на подобно разстояние зад Катрина крачеше Биргит, която внимаваше да не настъпи шлейфа.
Когато младоженците бяха преполовили пътя до хълма, два бели гълъба излетяха от върбите, растящи по брега на река Джийт. Птиците стискаха с крачетата си венец от жълти нарциси. Катрина забави ход и спря, когато те я приближиха. Гълъбите я обиколиха три пъти от север към изток, а след това се спуснаха и положиха венеца на главата й, преди да полетят обратно към реката.
— Ти ли направи това? — прошепна Ерагон на Аря.
Тя само се усмихна.
На върха на хълма Роран и Катрина застанаха неподвижни пред Ездача, докато чакаха селяните да привършат песните си. Когато последният рефрен заглъхна, Ерагон вдигна ръце и каза:
— Добре дошли на всички. Днес сме се събрали да отпразнуваме съюза между семействата на Роран Гароусон и Катрина, дъщеря на Измира. И двамата се ползват с добро име и доколкото знам, никой друг няма претенции към тях. Ако обаче случаят е различен или съществува друга причина те да не стъпват в брак, кажете възраженията си пред тези свидетели, за да отсъдим стойността им. — Ерагон изчака необходимото време, а после продължи: — Кой говори за Роран Гароусон?
Хорст пристъпи напред.
— Роран няма нито баща, нито чичо, така че аз, Хорст Острексон, ще говоря за него като за моя собствена кръв.
— А кой ще говори за Катрина, дъщеря на Измира?
Биргит пристъпи напред.
— Катрина няма нито майка, нито леля, така че аз, Биргит, дъщеря на Мардра, ще говоря за нея като за моя собствена кръв.
Въпреки вендетата й към Роран, традицията даваше на Биргит правото и отговорността да представлява Катрина, тъй като беше някогашна близка приятелка на майка й.
— Значи всичко е редно и почтено. Какво тогава носи Роран Гароусон в този брак, за да могат и той, и жена му да преуспеят?
— Носи името си — отвърна Хорст. — Носи своя чук. Носи силата на ръцете си. И носи обещанието за ферма в Карвахол, където и двамата да живеят в мир.
Сред тълпата настъпи удивено мълчание, когато хората осъзнаха какво прави Роран: той обявяваше по най-публичния и обвързващ възможен начин, че Империята няма да му попречи да се върне у дома с Катрина и да й даде живота, който би имала, ако не бе кървавата намеса на Галбаторикс. Роран залагаше честта си като мъж и съпруг за сриването на Империята.
— Приемаш ли това предложение, Биргит, дъщеря на Мардра? — попита Ерагон.
Биргит кимна.
— Да.
— А какво носи Катрина, дъщеря на Измира, в този брак, за да могат и тя, и мъжът й да преуспеят?
— Носи любовта и предаността си, с които ще служи на Роран Гароусон. Носи уменията си да поддържа дома. И носи зестра.
Изненадан, Ерагон видя как Биргит направи знак и двама мъже, които стояха до Насуада, се приближиха, понесли метално ковчеже помежду си. Биргит отвори закопчалката и вдигна капака, за да му покаже съдържанието. Той зяпна, когато видя вътре купчина бижута.
— Тя носи със себе си златна огърлица с диаманти, брошка от червен корал от Южното море и перлена мрежа за косата си. Носи пет пръстена от злато и кехлибар. Първият пръстен…
Докато Биргит ги описваше поотделно, тя вадеше всеки предмет от ковчежето, за да видят всички, че говори истината.
Удивен, Ездача хвърли поглед на Насуада и забеляза доволната й усмивка.
Когато Биргит приключи с изброяването и затвори и заключи ковчежето, Ерагон попита:
— Приемаш ли това предложение, Хорст Острексон?
— Да.
— Тогава семействата ви стават едно, както е по закона на земята. — После младият Ездач за пръв път се обърна директно към Роран и Катрина: — Онези, които говорят за вас, се съгласиха на условията на брака ви. Роран, удовлетворен ли си как Хорст Острексон се спазари от твое име?
— Да.
— Катрина, удовлетворена ли си как Биргит, дъщеря на Мардра, се спазари от твое име?
— Да.
— Роран Стронгхамър, син на Гароу, заклеваш ли се в името си и рода си, че ще защитаваш и ще се грижиш за Катрина, дъщеря на Измира, докато смъртта ви раздели?
— Аз, Роран Стронгхамър, син на Гароу, се заклевам в името си и рода си, че ще защитавам и ще се грижа за Катрина, дъщеря на Измира, докато смъртта ни раздели.
— Кълнеш ли се да пазиш честта й, да й бъдеш верен през предстоящите години и да се отнасяш към нея с уважение, достойнство и нежност?
— Кълна се да пазя честта й, да й бъда верен през предстоящите години и да се отнасям към нея с уважение, достойнство и нежност.