— Благодаря ти — каза той. — Благодаря ти. Иска ми се да имахме тези пръстени, преди двамата да се разделим в Карвахол.
Тъй като и двамата имаха само по една свободна ръка, Катрина сложи пръстена на Роран на безименния пръст на дясната му ръка, а той — на безименния на нейната лява.
— Имам и още един подарък за вас — каза Ездача. После се обърна, изсвири с уста и помаха. Един коняр дотича през тълпата, повел Снежноплам за юздата. Той я подаде на Ерагон, поклони се и се отдръпна. — Роран, ще ти трябва добър жребец. Това е Снежноплам. Някога беше на Бром, после стана мой, а сега аз ти го давам.
Очите на братовчед му пробягаха по коня.
— Невероятен е.
— Най-добрият. Приемаш ли го?
— С радост.
Ездача привика отново коняря и върна Снежноплам на грижите му, а после го инструктира, че Роран е новият собственик на коня. Докато мъжът и жребецът се отдалечаваха, младежът погледна към хората на опашката, които също носеха подаръци за младоженците. Той се засмя.
— Вие двамата бяхте бедни тази сутрин, но до довечера ще сте богати. Ако със Сапфира не ни се удаде възможност да се установим някъде, ще дойдем да живеем с вас в огромния замък, който ще построите на децата си.
— Каквото и да построим, едва ли ще е достатъчно голямо за Сапфира, струва ми се — отвърна Роран.
— Но винаги ще сте добре дошли при нас — добави Катрина.
След като ги поздрави отново, Ерагон се разположи в края на масата и започна да се забавлява, като хвърля парчета печено пиле на Сапфира и гледа как тя ги улавя във въздуха. Остана там, докато Насуада не приключи разговора си с Роран и Катрина и не им подаде нещо малко, което младежът не можа да види. После я пресрещна, докато си тръгваше от празненството.
— Какво има, Ерагон? — попита тя. — Не мога да се бавя.
— Ти ли даде на Катрина роклята и зестрата й?
— Да. Не одобряваш ли?
— Благодарен съм ти, че си толкова щедра към семейството ми, но се чудя…
— Да?
— Варден не се ли нуждаят отчаяно от злато?
— Да, така е — отговори Насуада. — Но нуждата не е толкова голяма, колкото преди. Откакто планът ми за дантелата се задейства, а и след като победих в Изпитанието на Дългите ножове и бродещите племена ми се заклеха в абсолютна вярност и ми дадоха достъп до богатствата си, е по-малко вероятно да умрем от глад и по-вероятно да умрем, защото нямаме щитове или копия. — Устните й се изкривиха в лека усмивка. — Онова, което дадох на Катрина, е незначително в сравнение с огромните суми, които тази армия изисква, за да съществува. И не вярвам, че съм прахосала златото си. Всъщност мисля, че направих ценна покупка. Купих престиж и самоуважение за Катрина, а в добавка и благосклонността на Роран. Може и да съм излишно оптимистична, но подозирам, че верността му ще е много по-ценна от сто щита или сто копия.
— Винаги се опитваш да помогнеш на Варден, а? — възкликна Ерагон.
— Винаги. И ти трябва да го правиш. — Насуада понечи да си тръгне, а после се върна и каза: — По някое време преди залез ела в шатрата ми и ще посетим мъжете, които бяха ранени днес. Има мнозина, които не можем да излекуваме. Ще е добре да видят, че ни е грижа за тях и че оценяваме жертвата им.
Ездача кимна.
— Ще бъда там.
— Добре.
Изминаха часове; Ерагон се смееше и ядеше, и пиеше, и бъбреше със стари приятели. Медовината течеше като вода и сватбеното тържество ставаше все по-буйно. Мъжете разчистиха място между масите и започнаха да изпитват силата си един срещу друг в съревнования по борба и стрелба с лък, както и в битки с дървени сопи. Двама от елфите — мъж и жена — демонстрираха уменията си с меча, удивлявайки зрителите със скоростта и грацията на танцуващите си остриета. Дори Аря се съгласи да изпълни песен, от която по гръбнака на Ездача пробягаха тръпки.
През това време Роран и Катрина не казаха много, а предпочитаха да си седят и да се гледат един друг, сякаш без да виждат нищо друго около себе си.
Обаче когато долният край на оранжевото слънце докосна далечния хоризонт, Ерагон с нежелание се сбогува с празнуващите. Заедно със Сапфира той изостави шума от празненството зад гърба си и тръгна към шатрата на Насуада, дишайки дълбоко хладния вечерен въздух, за да прочисти главата си. Водачката на Варден го чакаше пред червената си командна шатра, а Нощните ястреби се бяха струпали наблизо. Без да продума, тя тръгна заедно с Ездача и дракона през лагера към палатките на лечителите, където лежаха ранените воини.
В продължение на повече от час Насуада и Ерагон останаха при мъжете, изгубили крайници или очи, или получили нелечимо възпаление по време на битката с Империята. Някои от воините бяха ранени тази сутрин. Други — както откри Ездача — още при битката в Пламтящите равнини и още не се бяха излекували, въпреки билките и магиите, приложени върху тях. Преди да тръгнат сред редиците легла, Насуада го предупреди да не се изморява още повече, опитвайки се да излекува всеки, когото срещне, но той не можа да се стърпи да не промърмори някоя дребна магия тук или там, за да облекчи нечия болка, да източи гнойта от рана, да поправи формата на счупена кост или да махне някой грозен белег.