— Нима мислиш, че аз искам да те изоставя?
Той я прегърна още по-здраво и започна да се люлее напред-назад с нея. Когато плачът й намаля, прошепна в ухото й:
— По-скоро бих изгубил ръка, отколкото да се разделя с теб, но по-скоро бих умрял, отколкото да позволя някой да те нарани… или детето ни. Ако ще заминаваш, по-добре тръгни сега, докато все още ти е лесно да пътуваш.
Тя поклати глава.
— Не. Искам Гертруде да ми акушира. Тя е единствената, на която имам доверие. Освен това, ако изпитвам трудности, предпочитам да съм тук, където има магьосници, обучени за лечители.
— Нищо няма да се обърка — каза той. — Веднага щом детето ни се роди, ще потеглиш към Аберон, не към Даут; по-малко вероятно е той да бъде нападнат. А ако в Аберон стане твърде опасно, ще заминеш за планините Беор и ще живееш с джуджетата. А ако Галбаторикс удари и тях, ще заминеш при елфите в Ду Велденварден.
— А ако кралят нападне Ду Велденварден, ще отлетя на луната и ще отгледам детето ни сред духовете, които живеят в небесата.
— И те ще ти се кланят и ще те направят своя кралица, както заслужаваш.
Тя се сгуши в прегръдката му.
Заедно двамата седяха и гледаха, докато една по една звездите не изчезнаха от небето, скрити от светлината, която се показа от изток. Когато само утринната звезда остана на небето, Роран каза:
— Знаеш какво означава това, нали?
— Какво?
— Ще трябва да се погрижа да избием до един войниците на Галбаторикс, да завладеем всички градове на Империята, да надвием Муртаг и Торн и да обезглавим краля и предателския му дракон, преди да си родила. По този начин няма да има нужда да си тръгваш.
Катрина помълча за момент, а после каза:
— Ако успееш, ще съм много щастлива.
Те тъкмо щяха да се върнат в леглото, когато от развиделяващото се небе се понесе миниатюрен кораб, изплетен от сухи ивици трева. Корабът закръжи пред палатката им, поклащайки се от невидими въздушни вълни, и почти изглеждаше, че ги гледа с оформения си като драконова глава нос.
Роран и Катрина се изправиха.
Като живо същество корабчето се понесе над пътеката пред палатката им, а после се завъртя и отлетя настрана, преследвайки един молец. Когато насекомото избяга, то се върна до палатката и спря на сантиметри от лицето на Катрина.
Преди Роран да успее да реши дали не трябва да сграбчи корабчето във въздуха, то се понесе обратно към утринната звезда и отново изчезна в безкрайния небесен океан, оставяйки младоженците да гледат удивено след него.
Заповеди
Късно същата нощ виденията за смърт и насилие се промъкнаха в сънищата на Ерагон, излагайки го на опасността да бъде завладян от паниката. Той се размърда неспокойно. Искаше да се измъкне от тях, но не можеше. Кратки откъслечни образи за пронизващи мечове, крясъци на войници и гневното лице на Муртаг проблясваха пред очите му.
Тогава усети, че Сапфира влиза в ума му. Тя се понесе през сънищата му като могъщ вятър, отблъсквайки надвисналия кошмар. В последвалата тишина чу шепота й:
— Всичко е наред, малки мой. Спи спокойно, в безопасност си и аз съм с теб… Спи спокойно.
Чувство на дълбок покой обхвана младежа. Той се обърна в леглото и се отнесе в щастливи спомени, успокоен от присъствието на Сапфира.
Когато отвори очи час преди разсъмване, Ездача откри, че лежи под едно от покритите с вени крила на драконката. Тя бе увила опашката си около него и тялото й бе топло до главата му. Той се усмихна и изпълзя изпод крилото, а Сапфира вдигна глава и се прозя.
— Добро утро — каза тя.
Прозя се отново и се опъна като котка.
Ерагон се изкъпа, избръсна се с магия, почисти ножницата на ятагана от засъхналата кръв от предния ден, а после се облече в една от елфическите си туники.
Когато сметна, че изглежда достатъчно представителен, а Сапфира приключи с близането си, те отидоха до шатрата на Насуада. И шестимата дежурни Нощни ястреби стояха отвън, а лицата им имаха обичайните си мрачни изражения. Ездача изчака, докато едно набито джудже не обяви присъствието му. После влезе в шатрата, а Сапфира изпълзя отстрани до отворената стена, където можеше да пъхне главата си и да участва в дискусията.
Ерагон се поклони на Насуада, която седеше във високия си трон.
— Милейди, повикахте ме днес, за да говорим за бъдещето ми; казахте, че имате важна мисия за мен.
— Така казах и наистина е така — отвърна тя. — Моля те, седни. — Водачката на Варден посочи един сгъваем стол до Ерагон. Той наклони ятагана на кръста си, за да не закачи нещо, и седна. — Както знаеш, Галбаторикс е изпратил батальони към градовете Ароус, Фейнстер и Белатона, в опит да ни попречи да ги превземем с обсада или ако това се провали, да забави напредъка ни и да ни принуди да разделим войските си, така че да са по-уязвими на нападенията на войниците, които лагеруват северно оттук. След вчерашната битка съгледвачите ни докладваха, че и последните войници на Галбаторикс са се оттеглили в неизвестна посока. Щях да ги ударя още преди дни, но трябваше да се въздържа в твое отсъствие. Без теб Муртаг и Торн щяха да изколят воините ни безнаказано, а нямаше начин да разберем дали те двамата са сред войниците. Сега, когато си отново с нас, позицията ни е по-добра, макар и не колкото се бях надявала, предвид факта, че сега трябва да се оправяме с последното изобретение на краля — тези мъже, които не изпитват болка. Единствената ни утеха е, че вие двамата, заедно със заклинателите на Исланзади, доказахте, че можете да отблъснете Муртаг и Торн. На тази надежда се уповава планът ни за победа.