— Този червен изтърсак не може да се мери с мен — каза Сапфира. — Ако Муртаг не го защитаваше, щях да го притисна към земята и да го разтърся за врата, докато не се предадеше и не ме признаеше за водач на лова.
— Сигурна съм в това — отвърна Насуада с усмивка.
— Какво си решила да правиш при това положение? — попита Ерагон.
— Няколко неща и трябва се заемем с всички наведнъж, ако искаме което и да е от тях да успее. Първо, не можем да навлезем по-навътре в Империята и да оставим зад гърба си градове, които Галбаторикс все още контролира. Това би означавало да се изложим на атаки както отпред, така и отзад и да поканим краля да нахлуе в Сурда и да я завладее в наше отсъствие. Затова вече съм наредила на Варден да тръгнат на север към най-близкото място, където можем да прекосим спокойно река Джийт. Щом се озовем на другия бряг на реката, ще пратя воини на юг да завземат Ароус, докато ние с крал Орин и останалите войски ще се придвижим към Фейнстер, който с твоята и на Сапфира помощ би трябвало да падне без големи проблеми.
Докато ние се занимаваме с досадната работа да изминем това разстояние, имам други задачи за теб, Ерагон. — Тя се приведе на стола си. — Трябва ни пълната подкрепа на джуджетата. Елфите се бият за нас в Северна Алагезия, сурданите се присъединиха към каузата ни изцяло и дори ургалите се съюзиха с нас. Но имаме нужда от джуджетата. Не можем да се справим без тях. Особено сега, когато трябва да се изправим пред войници, които не изпитват болка.
— Избраха ли джуджетата новия си крал или кралица?
Насуада се намръщи.
— Нархайм ме уверява, че процесът е задвижен, но също като елфите и неговият народ възприема времето по-бавно от нас. Задвижен за тях може да означава месеци обмисляне.
— Не осъзнават ли колко напрегнато е положението?
— Някои да, но мнозина се опълчват срещу това да ни помагат във войната и искат да забавят процеса колкото се може повече и да сложат някой от своите на мраморния трон в Тронхайм. Джуджетата са живели скрити толкова дълго, че са станали опасно подозрителни към външните обитатели. Ако някой враждебен на нашата кауза спечели трона, ще ги изгубим изцяло. Не можем да допуснем това да се случи. Нито пък можем да ги чакаме да изглаждат различията си с обичайното им темпо. Но — тя вдигна пръст — от такова разстояние не мога да се намеся ефективно в политиката им. А дори и да бях в Тронхайм, нямаше да съм сигурна в добрия завършек; джуджетата не са много приветливи към натрапници, които не са част от клановете им, а се опитват да се месят в политиката им. Така че искам ти, Ерагон, да отпътуваш за Тронхайм на мое място и да направиш всичко възможно джуджетата да си изберат бързо нов монарх… и да изберат такъв, който симпатизира на каузата ни.
— Аз! Но…
— Крал Хротгар те осинови в Дургримст Ингетум. Според техните закони и обичаи ти си джудже. Имаше законно право да участваш в събранията на Ингетум, а тъй като Орик ще стане техен главатар и се явява твой доведен брат и приятел на Варден, съм сигурна, че ще се съгласи да го съпровождаш на тайните заседания на тринадесетте клана, където избират владетелите си.
Предложението й се струваше скандално на Ерагон.
— Ами Муртаг и Торн? Когато те се върнат, а това ще се случи със сигурност, двамата със Сапфира сме единствените, които могат да ги удържат, макар и с малко помощ. Ако ни няма тук, никой няма да може да ги спре да убият теб, Аря, Орин или останалите от Варден.
Разстоянието между веждите на Насуада се стесни.
— Вчера нанесе доста сериозен удар на Муртаг. Най-вероятно в момента двамата с Торн летят обратно към Уру’баен, за да може Галбаторикс да ги разпита за битката и да ги порицае за провала им. Той със сигурност няма да ги прати да ни атакуват отново, докато не е сигурен, че могат да те надвият. Муртаг вероятно е несигурен за истинските предели на сегашната ти сила. Така че следващият ви сблъсък вероятно ще е в по-далечното бъдеще. А между сегашния момент и тогава, мисля, че ще имаш достатъчно време да отидеш до Фардън Дур и да се върнеш оттам.