— Но може и да грешиш — възпротиви се Ездача. — Освен това как ще попречиш на Галбаторикс да научи за отсъствието ни и да нападне, докато ни няма? Съмнявам се да си открила всичките му шпиони сред нас.
Насуада почука с пръсти по страничните облегалки на трона си.
— Казах, че искам да отидеш във Фардън Дур, Ерагон. Не казах, че и Сапфира ще отива там.
Драконката обърна глава и издиша струйка дим, която се издигна към покрива на палатката.
— Не възнамерявам да…
— Остави ме да свърша, Ерагон.
Той стисна челюсти и я загледа ядно, а лявата му ръка бе впита в дръжката на ятагана.
— Ти не си ми подчинена, Сапфира, но се надявам, че ще се съгласиш да останеш тук, докато Ерагон пътува към джуджетата, за да можем да измамим Империята и Варден къде се намира той. Ако можем да скрием заминаването ти — тя посочи Ездача — от повечето хора, никой няма да има причина да подозира, че не си още тук. Ще трябва само да измислим подходящо извинение за внезапното ти нежелание да излизаш от палатката си през деня — може би, че двамата със Сапфира летите над вражеската територия нощем и се налага да почиваш, докато слънцето грее.
За да сработи този план обаче, Бльодгарм и спътниците му също ще трябва да останат — не само за да избегнем подозрението, но и заради защита. Ако Муртаг и Торн се появят отново, докато те няма, Аря може да заеме мястото ти на гърба на Сапфира. С нея, заклинателите на Бльодгарм и магьосниците на Ду Врангр Гата би трябвало да имаме шанс да спрем Муртаг.
— Ако Сапфира не ме отнесе до Фардън Дур, как се очаква да стигна дотам навреме? — попита троснато Ерагон.
— С тичане. Сам ми каза, че си тичал през по-голямата част от пътя от Хелгринд насам. Очаквам, че като не ти се налага да се криеш от войници и селяни, можеш да прекосяваш много по-голямо разстояние всеки ден по пътя към Фардън Дур, отколкото си могъл в Империята. — Тя отново почука с пръсти полираното дърво на трона. — Разбира се, би било глупаво да отидеш сам. Дори най-могъщият магьосник може да умре при най-обикновен инцидент в пустошта, ако няма кой да му помогне. Да те преведе през планините Беор би било разхищение на таланта на Аря, а и хората ще забележат, ако някой от елфите на Бльодгарм изчезне без обяснение. Затова реших да те съпровожда някой Кул, тъй като те са единствените създания, способни да издържат на темпото ти.
— Кул! — възкликна Ездача, неспособен да се въздържа повече. — Искаш да ме пратиш сред джуджетата с Кул? Не мога да си представя друга раса, която те да мразят повече от ургалите. Правят си лъкове от рогата им! Ако отида във Фардън Дур с ургал, джуджетата няма да обърнат внимание и на думичка от онова, което казвам.
— Напълно наясно съм с това — отвърна Насуада. — Именно по тази причина няма да отидеш директно във Фардън Дур. Вместо това ще спреш първо в Бреган Холд на връх Тардюр, който е древният дом на Ингетум. Там ще откриеш Орик и ще пътуваш с него до Фардън Дур. Там и ще оставиш своя Кул.
Загледан някъде зад гърба на водачката на Варден, Ездача отвърна:
— А ако не съм съгласен с пътя, който си ми избрала? Ако вярвам, че има други, по-безопасни начини за постигането на това, което искаш?
— И какви са тези по-безопасни начини, ако е възможно да попитам? — запита Насуада, а пръстите й се спряха във въздуха.
— Трябва да помисля малко, но съм сигурен, че съществуват.
— Аз пък съм помислила за това, Ерагон, при това доста. Да бъдеш мой пратеник е единствената ни надежда да повлияем на избора на джуджешки крал. Аз съм отраснала сред тях, ако си спомняш, и доста по-добре ги разбирам от повечето хора.
— Все още смятам, че това е грешка — изръмжа той. — Прати Йормундур вместо мен или някой друг от командирите си. Няма да отида, докато…
— Няма ли? — попита водачката на Варден, повишавайки тон. — Васал, който се противопоставя на своя господар, не е по-добър от войник, който игнорира командира си на бойното поле, и заслужава същото наказание. Като твой суверен, Ерагон, аз ти заповядвам да отидеш във Фардън Дур, независимо дали искаш или не, и да надзираваш избора на новия владетел на джуджетата.