Бесен, младежът дишаше тежко през носа си, като постоянно стискаше и пускаше дръжката на ятагана си.
После, с по-мек, но все така авторитетен тон, Насуада попита:
— Какво ще избереш, Ездачо? Ще изпълниш ли заповедта ми, или ще ме изместиш и ще водиш сам Варден? Това са двете ти възможности.
Шокиран, той отговори:
— Не, аз мога да те убедя. Мога да те убедя, че има други алтернативи.
— Всъщност не можеш, понеже не си способен да ми предложиш алтернатива с по-добър шанс за успех.
Той срещна погледа й.
— Мога да откажа да изпълня заповедта ти и да те оставя да ме накажеш, както прецениш за добре.
Предложението му я изненада.
— Ако Варден те видят завързан и шибан с камшик, това ще им нанесе непоправима щета. И ще срине авторитета ми, защото хората знаят, че би могъл да ми се опълчиш, когато пожелаеш, а единственият резултат би бил няколко кървави ивици, които можеш да излекуваш миг по-късно, понеже очевидно няма как да те екзекутираме като воин, който се е възпротивил на висшестоящ. По-скоро ще абдикирам от поста си и ще ти дам властта върху Варден, отколкото да допусна подобно нещо да се случи. Ако вярваш, че си по-добър за тази роля, заеми мястото ми, седни на трона ми и се обяви за водач на тази армия! Но докато аз говоря от името на Варден, имам право да взимам тези решения. Ако са грешни, отговорността пак ще е моя.
— Няма ли да чуеш друг съвет? — попита разтревожено Ездача. — Нима ще диктуваш пътя на Варден независимо от онова, което ти казват хората около теб?
Ноктите на Насуада изтракаха по полираното дърво.
— Аз всъщност слушам съвети. Слушам безкраен поток от съвети във всеки миг, докато съм будна, но понякога изводите ми не съвпадат с тези на съветниците ми. Сега трябва да решиш дали ще изпълниш клетвата си за вярност и ще се съобразиш с решението ми, въпреки че може да не си съгласен с него, или ще станеш огледало на Галбаторикс.
— Аз искам само най-доброто за Варден — отвърна младежът.
— Аз също.
— Не ми оставяш друг избор, освен този, който не харесвам.
— Понякога е по-трудно да следваш, отколкото да водиш.
— Мога ли да помисля за момент?
— Можеш.
— Сапфира? — попита той.
Снежинки от лилава светлина затанцуваха във вътрешността на шатрата, когато тя извъртя глава и насочи очи към неговите.
— Малки мой?
— Да тръгна ли?
— Мисля, че трябва.
Той стисна устни.
— Ами ти?
— Знаеш, че мразя мисълта да се разделяме, но аргументите на Насуада са добри. Ако мога да помогна да държим Муртаг и Торн на разстояние, оставайки с Варден, значи може би така е редно.
Чувствата им протичаха между умовете им на приливи и отливи — споделен поток от гняв, нежелание, очаквания и нежност. От него струяха гневът и нежеланието, а от нея — други, по-нежни чувства, също толкова богати, колкото и неговите, които успокоиха страстите му и му дадоха перспектива, която иначе не би имал. Въпреки това обаче той упорито се вкопчи в нежеланието си да се съгласи с Насуада.
— Ако ме пренесеш до Фардън Дур, няма да отсъствам толкова дълго, което означава, че Галбаторикс няма да разполага с възможност да подготви нова атака.
— Но шпионите му ще му съобщят, че Варден са уязвими в мига, в който отлетим.
— Не искам да се разделяме отново толкова скоро след Хелгринд.
— Собствените ни желания не бива да стоят над нуждите на Варден, макар че и аз не искам да се разделяме. И все пак спомни си какво каза Оромис — силата на дракон и Ездач не се измерва само с това колко добре работят заедно, а как се справят, когато са разделени. И двамата сме достатъчно зрели, за да работим независимо един от друг, Ерагон, колкото и да не ни харесва перспективата. Ти самият го доказа по време на пътешествието си от Хелгринд.
— Ще те притеснява ли да се биеш с Аря на гърба си, както спомена Насуада?
— Тя би ме притеснявала най-малко от всички. Били сме се заедно и преди, а и именно тя ме е носила из Алагезия почти двадесет години, докато съм била още в яйцето си. Знаеш го, малки мой. Защо ме питаш? Ревнуваш ли?
— Ами ако ревнувам?
В сапфирените й очи проблесна весела искра. Тя му се изплези.
— Това е много мило от твоя страна… Какво предпочиташ, да остана или да дойда?
— Това е твой избор, не мой.
— Но засяга и двама ни.
Ерагон заора в земята с върха на ботуша си. После каза:
— Ако трябва да участваме в този побъркан план, трябва да сторим всичко по силите си, за да помогнем да успее. Остани и виж дали няма да можеш да предпазиш Насуада от това да се побърка съвсем с тия нейни трижди проклети планове.