— Не унивай, малки мой. Тичай бързо и ще се съберем отново съвсем скоро.
Ездача вдигна очи към водачката на Варден.
— Добре — каза той. — Ще замина.
Стойката на Насуада се отпусна леко.
— Благодаря ти. А ти, Сапфира? Ще останеш ли, или ще отидеш с него?
Драконката допусна водачката на Варден до мислите си и отговори:
— Ще остана, Найтстолкър.
Насуада сведе глава.
— Благодаря ти, Сапфира. Безкрайно съм благодарна за подкрепата.
— Говорила ли си за това с Бльодгарм? — попита Ерагон. — Той съгласи ли се?
— Не, предположих, че ти ще го информираш за подробностите.
Ездача се съмняваше, че елфите ще са доволни от перспективата той да пътува до Фардън Дур само в компанията на един ургал.
— Мога ли да предложа нещо?
— Знаеш, че предложенията ти са добре дошли.
Това го спря за момент.
— Тогава нека да са предложение и молба. — Водачката на Варден вдигна пръст, подканяйки го да продължи. — Когато джуджетата изберат новия си крал или кралица, Сапфира да дойде при мен във Фардън Дур не само за да почете новия монарх, но и да изпълни обещанието, което даде на крал Хротгар след битката за Тронхайм.
Изражението на Насуада се напрегна като на ловуваща дива котка.
— Какво беше обещанието? — попита тя. — Нищо не си ми споменавал преди.
— Че ще поправи звездния сапфир Исидар Митрим като обезщетение, задето Аря го е строшила.
Водачката на Варден погледна Сапфира с разширени от удивление очи и попита:
— Възможно ли е изобщо подобно нещо?
— Възможно е, но не зная дали ще успея да призова нужната магия, когато застана пред Исидар Митрим. Способността ми да правя магии не е под контрола на собствените ми желания. Понякога сякаш добивам ново сетиво и мога да усетя пулса на енергията в собственото ми тяло, а после да я насоча с волята си, за да прекроя света по свое желание. През останалата част от времето обаче мога да правя магии толкова, колкото рибите могат да летят. Ако мога да поправя звездния сапфир обаче, това ще помогне много за спечелването на джуджетата на наша страна, при това не само малцината избрани, които имат нужното познание, за да оценят колко важно е сътрудничеството им с нас.
— Ще постигне повече, отколкото можеш да си представиш — възкликна Насуада. — Исидар Митрим има специално място в сърцата на джуджетата. Те до един обичат скъпоценните камъни, но звездният сапфир ценят и обожават повече от всеки друг заради красотата му и невероятните му размери. Ако го върнеш към предишното му величие, това ще върне гордостта на расата им.
— Дори и Сапфира да се провали в опита си да го възстанови, тя трябва да присъства на коронацията на новия джуджешки владетел — каза Ерагон. — Можеш да скриеш отсъствието й за няколко дни, като пуснеш мълвата сред Варден, че заедно сме отишли на кратко пътешествие до Аберон или нещо подобно. Докато шпионите на Галбаторикс осъзнаят, че си ги измамила, вече ще е твърде късно за Империята да организира атака, преди да сме се върнали.
Насуада кимна.
— Това е добра идея. Свържи се с мен веднага щом имаш датата на коронацията.
— Ще го сторя.
— Направи предложението си, сега кажи и желанието. Какво искаш от мен?
— Тъй като настояваш да направя това пътешествие, с твое позволение искам от Тронхайм двамата със Сапфира да отлетим до Елесмера веднага след коронацията.
— С каква цел?
— За да се посъветваме с онези, които ни обучаваха по време на предишното ни посещение в Ду Велденварден. Обещахме им, че ще се върнем в Елесмера при първа възможност, за да завършим обучението си.
Бръчката между веждите на водачката на Варден се задълбочи.
— Няма време да прекарвате седмици или месеци в Ду Велденварден, за да продължавате образованието си.
— Не, но може би имаме време за кратко посещение.
Тя отпусна глава на облегалката на трона и се загледа в Ерагон през гъстите си мигли.
— А кои точно са учителите ви? Забелязала съм, че винаги избягвате преките въпроси, свързани с тях. Кой ви обучаваше в Елесмера, Ерагон?
Младежът завъртя пръстена Арен около пръста си и отговори:
— Заклели сме се на Исланзади, че няма да разкрием самоличността им без позволение от нея, Аря или друг, който наследи кралицата.
— В името на всички демони горе и долу, колко точно клетви сте положили двамата със Сапфира? — възкликна ядно Насуада. — Имам чувството, че се обвързвате с всеки срещнат.
Леко смутен, Ездача сви рамене и отвори уста да отговори, когато Сапфира се намеси: