— Ние не търсим клетвите, но как бихме могли да ги избегнем, след като не можем да съборим Галбаторикс и Империята без подкрепата на всяка раса в Алагезия? Клетвите са цената, която плащаме за помощта на онези с власт.
— Хм. Значи трябва да питам Аря за истината?
— Да, но се съмнявам, че ще ти я каже; елфите смятат самоличността на нашите учители за една от най-ценните тайни, които притежават. Няма да рискуват да я споделят с когото и да е, освен ако не е абсолютно необходимо, за да не достигне до Галбаторикс. — Ерагон се загледа в синия скъпоценен камък на пръстена си и се зачуди колко точно информация може да сподели, без да наруши клетвата си. — Знай обаче следното: не сме толкова сами, колкото мислехме някога.
Лицето на Насуада се изопна.
— Разбирам. Това е добре, Ерагон… Иска ми се само елфите да бяха по-открити с мен. — След като облиза устни, водачката на Варден продължи: — Защо трябва да пропътуваш целия път до Елесмера? Няма ли как да комуникираш директно с учителите си от всяко друго място?
Ездача разпери ръце в жест на безпомощност.
— Иска ми се да можехме. Уви, магията, която може да пробие защитите около Ду Велденварден, още не е измислена.
— Елфите не са оставили пролука, която дори те да могат да използват?
— Ако бяха, Аря щеше да се свърже с кралица Исланзади веднага щом я съживихме във Фардън Дур, вместо да отиде в Елесмера.
— Предполагам, че си прав. Но тогава как успя ти да се свържеш с Исланзади относно съдбата на Слоун? Даде ми да разбера, че когато сте говорили с нея, елфическата армия все още е била в Ду Велденварден.
— Така е, но беше в покрайнините, отвъд защитите.
Настъпилата тишина можеше да се среже с нож, докато водачката на Варден обмисляше молбата му. Ерагон чу как пред шатрата Нощните ястреби спореха помежду си дали бойната брадва, или алебардата е по-добра за бой с голямо количество пешаци, а отвъд гласовете им се разнасяше скърцането на преминаваща каруца, теглена от вол, дрънченето на брони на тичащи войници и стотици други неразпознаваеми звуци, носещи се из лагера.
Накрая Насуада заговори:
— Какво точно очакваш да постигнеш с такова посещение?
— Не зная! — изръмжа Ездача. После удари с юмрук дръжката на ятагана. — И това е същината на проблема: не знаем достатъчно. Може да не постигнем нищо, но от друга страна, може пък да научим нещо, което да ни помогне да надвием веднъж-завинаги Муртаг и Галбаторикс. Вчера спечелихме на косъм, Насуада. На косъм! И се боя, че когато отново се изправим срещу Торн и Муртаг, той ще е дори по-силен отпреди, а костите ми се смразяват, когато си спомня, че способностите на краля надхвърлят многократно тези на Муртаг, въпреки огромното количество сила, която вече е дал на брат ми. Елфът, който ме обучаваше… — Ерагон се поколеба, обмисляйки дали е мъдро да каже това, което планираше, но после продължи: — Той намекна, че знае как силата на Галбаторикс се увеличава с всяка година, но отказа да ми разкрие повече по онова време, защото не бях напреднал достатъчно. Сега, след сблъсъка ни с Торн и Муртаг, мисля, че ще сподели знанието с нас. Нещо повече, има цели клонове на магията, които още не съм изучавал, и всеки един от тях може да ни донесе средството да надвием Галбаторикс. Ако искаме да заложим на това пътуване, Насуада, нека не го правим, за да запазим сегашната си позиция; нека заложим на увеличаване на шанса ни за победа в тази игра на рискове.
Водачката на Варден остана неподвижна повече от минута.
— Не мога да взема това решение, докато не мине коронацията на джуджетата. Дали ще отидеш в Ду Велденварден ще зависи от това какво ще стори Империята дотогава, а също и от докладите на шпионите ни за движението на Муртаг и Торн.
В продължение на следващите два часа младата жена даде на Ерагон информация за тринадесетте джуджешки клана. Разказа му за историята и политиката им, за продуктите, с които всеки клан търгуваше, за имената, семействата и личността на всички вождове, за списъка с важни тунели, изкопани и контролирани от всеки клан, а също и за най-добрите начини според нея да се подтикнат джуджетата да изберат крал или кралица, които да са на страната на Варден.
— В най-добрия случай Орик ще вземе трона — каза тя. — Крал Хротгар бе много уважаван от повечето си поданици, а Дургримст Ингетум остава един от най-богатите и влиятелни кланове. Всичко това е в полза на Орик. Той е отдаден на каузата ни. Освен това е служил във Варден и двамата с теб го считаме за приятел, а е и твой доведен брат. Вярвам, че има уменията да стане превъзходен джуджешки крал. — Лицето й се озари от усмивка. — Но това е дреболия. Обаче той е млад по стандартите на джуджетата, а връзката му с нас може да се окаже непреодолима пречка за него спрямо другите вождове. Друго препятствие е, че останалите велики кланове — като Дургримст Фелдуност и Дургримст Кнурлкаратн например — нямат търпение след почти сто години властване на Ингетум короната да отиде в друг клан. При всички положения трябва да подкрепиш Орик, ако това ще му помогне да се качи на трона, но ако стане очевидно, че опитът му е обречен и подкрепата ти може да гарантира успеха на друг вожд, който харесва Варден, подкрепи него, дори това да обиди Орик. Не можеш да позволиш приятелството да пречи на политиката, не и сега.