Когато Насуада приключи лекцията си за джуджешките кланове, тримата със Сапфира и Ерагон прекараха няколко минути да измислят как Ездача да се измъкне от лагера, без да го забележат. След като най-накрая изработиха детайлите на плана, младежът и Сапфира се върнаха в палатката си и казаха на Бльодгарм какво са решили.
За изненада на Ерагон покритият с козина елф не възрази. Любопитен, Ездача попита:
— Одобряваш ли?
— Не е моя работа да одобрявам или не — отвърна с тихо мъркане Бльодгарм. — Но щом стратегията на Найтстолкър не ви поставя в твърде голяма опасност и по този начин ще имате шанса да продължите обучението си в Елесмера, нито аз, нито братята ми ще възразим. — Той сведе глава. — Извинете ме, Бяртскулар, Аргетлам.
Елфът мина край Сапфира и излезе от палатката. При вдигането на платнището на входа ярък лъч светлина прониза мрака вътре.
В продължение на няколко минути Ерагон и Сапфира останаха смълчани, а после Ездача положи длан на главата й.
— Каквото и да си говорим, ще ми липсваш.
— И ти на мен, малки мой.
— Бъди внимателна. Ако нещо ти се случи, аз ще…
— Ти също.
Той въздъхна.
— Заедно сме едва от няколко дни и пак трябва да се разделим. Трудно ми е да простя на Насуада за това.
— Не я обвинявай, че прави онова, което трябва.
— Не го правя, но все пак оставя горчив вкус в устата ми.
— Тогава тичай бързо, за да мога скоро да се присъединя към теб във Фардън Дур.
— Не бих възразявал да съм толкова далече от теб, ако все пак можех да докосвам ума ти. Това е най-лошата част: ужасното чувство за празнота. Не можем да си позволим дори да си говорим през огледалото на Насуада, тъй като хората ще се чудят защо постоянно я посещаваш без мен.
Сапфира примигна и подаде леко език, а той почувства странна промяна в чувствата й.
— Какво има? — попита я.
— Аз… — тя примигна отново. — Съгласна съм. Иска ми се да можехме да останем в умствен контакт, когато сме на голямо разстояние един от друг. Това би намалило тревогите ни и би ни позволило да се справим по-лесно с Империята.
Тя измърка доволно, когато той седна до нея и започна да чеше малките люспи под челюстта й.
Следите на Сянката
С поредица от шеметни скокове Сапфира пренесе Ерагон през лагера до палатката на Роран и Катрина. Отвън младата жена переше една риза във ведро със сапунена вода, търкайки белия плат в набраздена дъска. Тя вдигна ръка, за да заслони очи от облака прах, който вдигна Сапфира, като се приземи до нея.
Роран излезе от палатката, закопчавайки колана си. Той се закашля от прахта и присви очи.
— Какво ви води тук? — попита, когато Ездача слезе от седлото.
Ерагон набързо им разказа за предстоящото си заминаване, след което подчерта важността на това да запазят отсъствието му в тайна от останалите селяни.
— Независимо колко обидени може да се почувстват от предполагаемия ми отказ да ги видя, не трябва да им разкривате истината, дори и на Хорст или Илейн. Нека си мислят, че съм станал груб и неблагодарен простак, но не бива да казвате дори думичка за плана на Насуада. Моля ви в името на всички, които са се изправили срещу Империята. Ще го сторите ли?
— Никога не бихме те предали, Ерагон — отговори Катрина. — Не бива да се съмняваш в това.
После Роран каза, че и той заминава.
— Къде? — възкликна Ездача.
— Получих назначението си преди няколко минути. Ще атакуваме един продоволствен керван на Империята, някъде далеч на север, в територията на врага.
Ерагон изгледа и тримата един по един. Първо — Роран, сериозен и решителен, вече напрегнат в очакване на битката; после — Катрина, разтревожена, но опитваща се да го прикрие; и накрая — Сапфира, в чиито потрепващи ноздри проблясваха малки пламъчета, които се показваха, когато издишваше.