— Значи всички отиваме в различни посоки.
Онова, което не каза, но което висеше над тях като покров, бе мисълта, че може никога повече да не се видят.
Роран дръпна братовчед си за ръката и го притисна в кратка прегръдка. После го пусна и се загледа в очите му.
— Пази си гърба, братле. Галбаторикс не е единственият, който би вкарал кинжал между ребрата ти, ако не си бдителен.
— И ти последвай съвета си. А ако се окажеш изправен пред заклинател, бягай. Защитите, които поставих върху теб, няма да изтраят вечно.
Катрина също го прегърна и прошепна:
— Не се бави много.
— Няма.
Заедно Роран и Катрина отидоха до Сапфира и докоснаха чела до дългата й твърда муцуна. Гърдите й потрепнаха и тя издаде нисък гърлен звук.
— Помни, Роран — каза драконката. — Не прави грешката да оставяш враговете си живи. И, Катрина? Недей много да мислиш за неща, които не можеш да промениш. Това само ще усили тревогата ти.
После, с шумолене на кожа и люспи, тя разгъна криле и обгърна и тримата в топла прегръдка, която ги изолира за кратко от света.
Когато ги пусна, Роран и Катрина се отдръпнаха, а Ерагон се качи на гърба й. Помаха на младоженците с буца в гърлото и продължи да маха дори когато Сапфира се понесе във въздуха. Примигна, за да прогони сълзите, облегна се на шипа зад гърба си и се загледа в небето.
— Към готварските палатки ли? — попита драконката.
— Да.
Тя се издигна на неколкостотин стъпки, а после се насочи към югозападния сектор на лагера, където над редиците пещи и големи готварски огньове се виеха стълбове дим. Предизвиквайки леко течение, те се спуснаха към откритото пространство между две отворени палатки, всяка от които бе дълга петнадесет метра. Закуската беше приключила, така че те бяха празни, когато Сапфира се приземи със силно тупване.
Ерагон притича към огньовете отвъд дъсчените маси, а драконът го последва с бавна крачка. Стотиците мъже, които се грижеха за огньовете, режеха месо, чупеха яйца, месеха тесто, бдяха над чайници от ковано желязо, пълни с мистериозни течности, миеха огромните купчини мръсни паници и чинии и които през останалото време се занимаваха с чудовищната и неспирна задача да приготвят храна за Варден, не прекъснаха работата си, за да зяпат. Какво значение можеха да имат един Ездач и неговият дракон, в сравнение с безмилостните изисквания на хищното и прегладняло създание с безброй усти, чийто глад се бореха да заситят ежедневно?
Един набит мъж с късо подрязана прошарена брада, който бе почти толкова нисък, че приличаше на джудже, дотича при Ерагон и Сапфира и се поклони учтиво.
— Аз съм Куот Меринсон. Как мога да ви помогна? Ако желаеш, Сенкоубиецо, имаме току-що изпечен хляб. — Той посочи към две редици самуни, поставени на поднос на една близка маса.
— Бих взел половин самун, ако можете да си го позволите — каза Ерагон. — Гладът ми обаче не е причината за посещението. Сапфира би желала да хапне нещо, а нямаме време да ловува както обикновено.
Куот погледна към туловището на дракона и лицето му пребледня.
— Колко яде обикновено… Ах, искам да кажа, колко ядеш обикновено, Сапфира? Мога да поръчам незабавно да донесат шест телешки пържоли, а в следващите петнадесет минути ще са готови още шест. Това достатъчно ли е, или…
Адамовата му ябълка подскочи, когато преглътна. Сапфира изръмжа леко и гърлено, което накара Куот да изпищи и да отскочи назад.
— Тя би предпочела живо животно, ако е удобно — каза Ездача.
Мъжът отвърна с писклив гласец:
— Удобно? О, да, удобно е. — Той поклати глава и заусуква престилката си с мазните си ръце. — Всъщност съвсем удобно е, Сенкоубиецо и Сапфира. Трапезата на крал Орин даже няма да усети загубата този следобед, не, изобщо.
— И една бъчва медовина — каза Сапфира на Ерагон.
Около ирисите на Куот се появиха бели кръгове, когато Ездача повтори желанието й.
— Бо… боя се, че джуджетата изкупиха повечето ни запаси от мммедовина. Останали са ни само няколко бъчви, а те са запазени за крал… — Куот отскочи, защото от ноздрите на драконката изскочи пламък, който опърли тревата пред него. От почернелите стръкове се заиздигаха преплетени струйки дим. — Щщще заръчам веднага да доставят бъчвата. Ако ме пппоследвате, ще ви отведа до добитъка, където Сапфира да си хареса животно по неин вввкус.
Те заобиколиха огньовете, масите и мъжете, работещи около тях. Готвачът ги отведе до група обширни дървени кошари, в които бяха затворени прасета, крави, гъски, кози, овце, зайци и малко диви сърни, уловени по време на експедициите на ловците на Варден в околните гори. Близо до кошарите се намираха клетки с патици, гълъби, яребици и други птици. Техните крясъци, грачене и гукане вдигаха толкова ужасна дандания, че Ерагон стисна ядно зъби. За да не бъде удавен от мислите и чувствата на толкова много създания, той държеше ума си предпазливо затворен за всички, освен за Сапфира.