Тримата спряха на стотина крачки от кошарите, така че присъствието на дракона да не подплаши затворените животни.
— Някое тук привлича ли вниманието ти? — попита Куот и й хвърли бърз поглед, докато търкаше нервно ръце.
Загледана в кошарите, Сапфира изсумтя и каза на Ерагон:
— Колко невзрачна плячка… Всъщност не съм толкова гладна, знаеш ли. Едва онзи ден ловувах и все още смилам костите на елена, който изядох.
— Ти растеш бързо. Храната ще ти е полезна.
— Не и ако стомахът ми не може да я понесе.
— Тогава си харесай нещо малко. Може би прасе.
— Това няма да ти помогне много. Не… Ще взема ей онова.
В ума на Ерагон се появи образът на средно голяма крава с бели петна по лявата страна.
Когато я посочи на Куот, готвачът извика на работниците, които се мотаеха край кошарите. Двама от тях отделиха кравата от стадото, завързаха я с въже и задърпаха опъващото се животно към Сапфира. На тридесет крачки от драконката кравата започна да се тегли и да мучи ужасено, опитвайки се да се отскубне от въжето и да избяга. Преди да успее обаче, Сапфира с един скок преодоля разстоянието помежду им. Двамата мъже, които дърпаха въжето, се хвърлиха на земята, когато тя профуча над тях със зинали челюсти.
Сапфира удари кравата странично, докато тя се обръщаше да избяга, и я събори на земята, задържайки я намясто с разперени крака. Животното измуча нещастно, а после драконовите челюсти се сключиха около врата му. Сапфира разтърси свирепо глава и скърши гръбнака на плячката си. После се спря, наведе се ниско над жертвата си и погледна очаквателно Ерагон.
Ездача затвори очи и осъществи умствено контакт с кравата. Съзнанието на животното вече бе изчезнало в мрака, ала тялото още бе живо и плътта пулсираше с остатъчна енергия, която бе още по-силна заради страха, който бе бушувал в нея само допреди миг. Ерагон се изпълни с отвращение от онова, което се готвеше да направи, ала той не му обърна внимание, вместо това постави ръка върху колана на Белот Мъдрия и пренесе колкото можеше енергия от тялото на кравата в дванадесетте диаманта, скрити около кръста му. Процесът отне само няколко секунди.
Младежът кимна на Сапфира.
— Готов съм.
Той благодари на мъжете за помощта, а после двамата с дракона останаха сами.
Докато Сапфира се тъпчеше, Ездача се облегна на бъчвата с медовина и загледа готвачите. Всеки път, когато те или някой от помощниците им обезглавеше пиле или прережеше гърлото на прасе, коза или друго животно, той пренасяше енергията от умиращото тяло в колана на Белот Мъдрия. Това бе неприятна работа, защото повечето животни все още бяха в съзнание, когато докосваше умовете им, и виещата буря на страха, объркването и болката им се стоварваше върху него, докато сърцето му не започна да бие учестено, по челото му изби пот и желанието да излекува страдащите създания започна да обсебва изцяло мислите му. Даваше си обаче сметка, че съдбата им е да умрат, защото иначе Варден трябваше да гладуват. Той бе изчерпал запасите си от енергия по време на няколкото предходни битки и искаше да ги възстанови, преди да потегли на дълго и потенциално опасно пътешествие. Ако Насуада му бе позволила да остане с Варден още една седмица, можеше да зареди диамантите с енергия от собственото си тяло и пак да му стигне времето да се възстанови, преди да се затича към Фардън Дур, ала в няколкото часа, които му оставаха тук, това нямаше как да стане. А дори да не вършеше нищо, освен да лежи в леглото и да прехвърля енергия от крайниците си в скъпоценните камъни, пак нямаше да събере толкова много сила, колкото от множеството животни.
Диамантите в колана на Белот Мъдрия, изглежда, можеха да съхранят почти неограничено количество енергия, затова той спря, когато усети, че повече не може да се гмурка в предсмъртните страдания на още едно животно. Разтреперан и плувнал в пот от глава до пети, младежът се наведе напред, подпрял ръце на коленете си, и се загледа в земята между краката си, докато се бореше с гаденето. Спомени, които не му принадлежаха, нахлуха в ума му — спомени за Сапфира, носеща се над езерото Леона с него на гърба си, за тях двамата, гмуркащи се в ясната хладна вода, за облак бели мехурчета, бълбукащи край тях, за споделената радост от полета и плуването, и играта.