След това младежът се излегна по гръб, облягайки се на лакти, и се загледа в светулките, които се появиха сред клоните на буковете, които рисуваха абстрактни картини, докато се гонеха една друга. Някъде един бухал нададе нощния си зов, мек и гърлен. Първите няколко звезди се появиха на лилавото небе.
Ерагон гледаше, без да вижда, и си мислеше първо за Сапфира, после за Аря, след това за Аря и Сапфира, а накрая затвори очи заради глухото пулсиране зад слепоочията си. Чу пукане и отново отвори очи. От другата страна на празния мечи стомах Гарцвог чистеше зъбите си със заострения край на счупена кост. Ездача спусна поглед към босите крака на ургала, който бе свалил сандалите си, преди да започнат да ядат, и с изненада забеляза, че той има по седем пръста на всяко стъпало.
— Джуджетата имат същия брой пръсти на краката — каза младежът.
Гарцвог изплю парченце месо в огъня.
— Не знаех това. Никога не съм изпитвал желание да гледам джуджешки крака.
— Не ти ли се струва странно, че ургалите и джуджетата имат по четиринадесет пръста на стъпалата, докато елфите и хората — по десет?
Дебелите устни на Гарцвог се набърчиха в ядна гримаса.
— Ние нямаме кръвна връзка с тези безроги планински плъхове, Огнен меч. Те имат четиринадесет пръста и ние имаме четиринадесет пръста. На боговете е било угодно да ни сътворят така, когато са създавали света. Няма друго обяснение.
Ерагон изсумтя в отговор и продължи да гледа светулките.
— Разкажи ми някоя история, която народът ти харесва, Нар Гарцвог.
Едрият Кул помисли за момент, а после извади костта от устата си и започна:
— Много отдавна живяла млада ургралгра на име Магара. Рогата й блестели като полиран камък, косата й се спускала до под кръста и смехът й омайвал птиците по дърветата. Ала не била красива. Била грозна. В селото й обаче живеел овен, който бил много силен. Убил четирима противници в единоборство и надвил още двадесет и трима. Ала въпреки че геройствата му спечелили уважение, той още не си бил избрал самка. Магара искала да бъде негова самка, ала той не я поглеждал, защото била грозна. И заради нейната грозота не виждал лъскавите й рога, нито дългата й коса, нито чувал прекрасния й смях. С мъка в сърцето, че воинът не я поглеждал, Магара се изкачила на най-високия връх на Гръбнака и извикала на Рахна да й помогне. Рахна е майка на всинца ни и именно тя е измислила тъкачеството и фермерството. Тя е издигнала планините Беор, докато бягала от великия дракон. Рахна с позлатените рога откликнала на молбите на Магара и я попитала защо я е призовала.
— Направи ме красива, почитаема Майко, за да привлека овена, когото желая — помолила тя.
И Рахна отвърнала:
— Не се нуждаеш от красота, Магара. Имаш лъскави рога и дълга коса, и прекрасен смях. С тях можеш да привлечеш всеки овен, който не е толкова глупав, че да гледа само лицето на жената.
Ала Магара се хвърлила на земята и казала:
— Няма да намеря щастие, ако не получа този овен, почитаема Майко. Моля те, направи ме красива.
Рахна се усмихнала и отвърнала:
— Ако сторя това, дете мое, как ще ми се отплатиш?
И Магара казала:
— Ще ти дам всичко, което пожелаеш.
Рахна се зарадвала на това предложение и направила Магара красива. Когато тя се върнала в селото, всички се удивили на красотата й. С новото си лице станала самка на овена, когото искала, имали много деца и живели щастливо седем години. Тогава Рахна дошла при Магара и й рекла:
— Преживя седем години с овена, когото желаеше. Наслаждава ли им се?
И Магара отвърнала:
— Да.
— Тогава съм дошла за отплатата си.
Тя огледала каменната къща, хванала най-големия син на Магара и казала:
— Ще взема него.
Магара молила Позлатените рога да не взима най-големия й син, ала Рахна не се отказвала. Накрая жената взела сопата на своя овен и ударила богинята, ала сопата се строшила в ръцете й. За наказание Рахна й отнела красотата, а после се отправила със сина й към своя дворец, където живеят четирите вятъра. Нарекла момчето Хеграз и го отгледала, за да стане един от най-могъщите воини на този свят. А от Магара трябва да се поучим, че никога не бива да се бориш със съдбата си, защото ще изгубиш онова, което цениш най-много.
Ерагон гледаше блестящия сърп на полумесеца, който тъкмо се подаваше от източния хоризонт.
— Разкажи ми нещо за селата ви.
— Какво?
— Каквото и да е. Видях стотици спомени, когато влязох в ума ти и в тези на Кагра и Отвек, но си спомням едва шепа от тях, при това слабо. Опитвам се да придам смисъл на видяното.