Когато Ерагон и Гарцвог навлязоха във вътрешната част на долината, светът се стесни. Гигантските планини ги притискаха от двете страни, потискащи с размерите си, а небето бе далечна и недостижима ивица морскосиньо — най-високото небе, което младежът някога бе виждал. Няколко рехави облачета се закачаха за върховете на планината.
Около час и нещо след пладне двамата забавиха ход, защото сред дърветата на няколко пъти проехтя ужасяващ рев. Ерагон извади ятагана от ножницата, а Гарцвог вдигна гладък речен камък от земята и го постави в прашката си.
— Това е пещерна мечка — обяви ургалът. Жестоко и високо квичене като метал, стържещ върху метал, придружи твърдението му. — И Награ. Трябва да бъдем внимателни, Огнен меч.
Те продължиха с по-бавен ход и скоро видяха животните на неколкостотин крачки нагоре по планинския склон. Стадо червеникави глигани с дебели остри бивни се щураше в квичащ хаос пред огромното туловище със сребристокафява козина, извити нокти и щракащи зъби, което се движеше със смъртоносна скорост. В началото разстоянието обърка Ерагон, ала после той сравни животните с дърветата до тях и осъзна, че всеки глиган е поне двойно по-голям от огромния Шрг и че мечката бе почти толкова голяма, колкото къщата му в долината Паланкар. Глиганите бяха успели да наранят хълбоците на противника си, но това, изглежда, само бе разгневило звяра. Мечката се изправи на задните си крака, изрева и удари един от глиганите с масивната си лапа, събаряйки го на една страна с огромна рана в ребрата. Животното три пъти опита да се изправи и трите пъти мечката го удряше, докато накрая глиганът не се предаде и не застина на земята. Когато победителят се наведе да се храни, останалите квичащи прасета избягаха обратно под дърветата, насочвайки се към високите части на планината и надалеч от мечката.
Удивен от силата на звяра, Ерагон последва Гарцвог, докато ургалът бавно навлезе в периферното зрение на мечката. Тя вдигна алената си муцуна от корема на плячката и ги изгледа с малки злобни очи, а после явно реши, че не са заплаха за нея, и продължи да се храни.
— Мисля, че дори Сапфира не би успяла да надвие подобно чудовище — промърмори Ездача.
Гарцвог изсумтя тихо.
— Тя може да бълва огън. Мечката не може.
Никой от двамата не отклони поглед от чудовището, докато дърветата не го скриха от погледа им, и дори тогава продължиха да държат оръжията си в готовност, защото не знаеха какви други опасности ги дебнат.
Беше късен следобед, когато чуха друг звук: смях. Ерагон и Гарцвог спряха, а после ургалът вдигна пръст и изненадващо безшумно се запромъква през стената от храсталаци по посока на смеха. С предпазливи стъпки Ездача тръгна с едрия Кул, притаил дъх от страх дишането му да не издаде присъствието им.
Взирайки се през гъстия дрянов листак, Ерагон видя, че на дъното на долината има добре отъпкана пътека, а до нея три джуджешки деца си играят, хвърляйки пръчки едно срещу друго, докато се заливаха от смях. Не се виждаха възрастни. Младежът се отдръпна на безопасно разстояние, издиша и огледа небето, където забеляза няколко струйки бял дим, които се издигаха на около километър и половина навътре в долината.
Един клон изпука, когато Гарцвог клекна до него, за да са очите им на едно ниво.
— Огнен меч, тук се разделяме.
— Няма ли да дойдеш в Бреган Холд с мен?
— Не. Задачата ми беше да те пазя. Ако дойда с теб, джуджетата няма да ти се доверят, както е редно. Връх Тардюр е наблизо и съм уверен, че никой няма да посмее да те нападне оттук дотам.
Ездача потърка врата си и погледът му зашари напред-назад между Гарцвог и дима на изток.
— Право при Варден ли ще се върнеш?
Ургалът се изкикоти гърлено и отвърна:
— Аха, но може би не толкова бързо, колкото дойдохме дотук.
Несигурен какво да каже, Ерагон подритна прогнилия край на един дънер с върха на ботуша си. Кората се отчупи и под нея се появиха бели червейчета, гърчещи се в тунелите, които си бяха издълбали.
— Не позволявай на някой Шрг или мечка да те изядат, а? Тогава ще трябва да уловя звяра и да го убия, а нямам време за това.
Гарцвог притисна и двата си юмрука към голямото си чело.
— Нека враговете ти треперят пред теб, Огнен меч.
После той се изправи и тръгна в противоположна посока. Гората скоро го скри от поглед.
Ерагон изпълни дробовете си със свеж планински въздух и си проправи път сред стената от храсти. Когато излезе от гъсталака, дребните джуджешки деца замръзнаха, а на кръглобузите им лица се появиха предпазливи изражения. Ездача вдигна ръце и каза:
— Аз съм Ерагон Сенкоубиеца, Ничий син. Търся Орик, син на Трифк, в Бреган Холд. Можете ли да ме отведете при него.