Някъде дълбоко в съзнанието си Роран изпитваше леко, но постоянно напрежение — непреодолимо притегляне, което ден и нощ го насочваше в една и съща посока: Катрина. Източникът на усещането бе пръстенът, който му беше дал Ерагон, и за младия мъж беше успокояващо да знае, че с негова помощ двамата с любимата му могат да се намерят един друг навсякъде в Алагезия, дори и да бяха слепи и глухи.
Чу до себе си как Карн мърмори думи на древния език и се усмихна. Той беше техният заклинател, изпратен, за да бди някой вражески магьосник да не ги избие до крак с едно махване на ръката. От някои от другите мъже Роран бе подразбрал, че Карн не е особено силен магьосник — бореше се с всяко заклинание, — но че компенсира слабостта си с измислянето на невероятно хитри магии и с отличното си умение да се промъква в умовете на противниците си. Той имаше изпито лице с увиснали във външния край очи, слаба фигура и вид на нервен и раздразнителен човек. Роран веднага го хареса.
Отсреща двама от другите мъже, Халмар и Ферт, седяха пред палатката си и Халмар разказваше на Ферт:
— … Та когато войниците дошли за него, той изтеглил всичките си хора в имението и подпалил маслото в рововете, което слугите му били сипали по-рано. Така хванал врага в капан и за онези, които дошли след тях, изглеждало така, сякаш всички са изгорели. Можеш ли да повярваш? Петстотин войници, убити наведнъж, без дори един изваден меч.
— А как е избягал? — попита Ферт.
— Дядото на Редбиърд бил хитро копеле. Накарал да прокопаят тунел от семейното имение до най-близката река. През него той успял да изведе семейството и всички слуги в безопасност. Отвел ги в Сурда, където ги приютил крал Ларкин. Минали доста години, докато Галбаторикс научи, че още са живи. Имаме късмет, че сме под негово командване. Изгубил е само две битки, при това само заради магия.
Халмар се умълча, защото Улхарт пристъпи в средата на кръга от шестнадесет палатки. Мрачният ветеран застана с разкрачени крака, неподвижен като дъб, и огледа палатките, за да провери дали всички са тук.
— Слънцето залезе, така че лягайте да спите. Потегляме два часа преди зазоряване. Конвоят би трябвало да се намира на единадесет километра северозападно от нас. Ако стигнем навреме, ще ги ударим точно когато потеглят. Избиваме всички, изгаряме всичко и се връщаме. Знаете каква е системата. Стронгхамър, ти яздиш с мен. Ако оплескаш нещата, ще те изкормя с тъпа рибарска кука. — Мъжете се изкискаха. — Добре, а сега заспивайте.
Вятърът шибаше лицето на Роран. Гръмотевичният тътен на пулсираща кръв изпълваше ушите му и удавяше всеки друг звук. Под него Снежноплам препускаше в бесен галоп. Не виждаше нищо друго, освен двамата войници, яхнали кафяви кобили до предпоследната каруца на продоволствения керван.
Роран вдигна чука си и изрева с пълно гърло.
Двамата войници се стреснаха и се опитаха да извадят оръжията си и да вдигнат щитове. Единият изтърва копието си и се наведе да го вземе.
Роран дръпна юздите на Снежноплам, за да го забави, изправи се на седлото и когато се изравни с първия войник, го удари по рамото, разцепвайки ризницата му. Мъжът изкрещя, а ръката му увисна безжизнена. Роран го довърши с удар назад.
Другият войник бе успял да вдигне копието си и започна да замахва към нападателя си, в опит да прониже врата му. Роран се приведе зад кръглия си щит и оръжието го разтърсваше всеки път, когато се удряше в дървото. Той притисна с колене Снежноплам и жребецът се изправи на задните си крака, като заудря във въздуха с подкованите си копита. Докато конят отново се спускаше на четирите си крака, Роран замахна настрани с чука си и смаза гърлото на противника.
Той остави войника да се гърчи на земята и пришпори Снежноплам към следващата каруца от кервана, където Улхарт се биеше сам с трима врагове. Четири бивола теглеха всяка каруца и докато Снежноплам подминаваше тази, която Роран току-що бе превзел, водещото животно отметна глава и върхът на левия му рог уцели ездача в прасеца на десния крак. Младият мъж изстена. Усещането бе като от нажежен до червено железен прът, опрян в кожата му. Погледна надолу и видя, че парче от левия му ботуш е увиснало, заедно с парче плът.
С още един боен вик той достигна най-близкия от тримата войници, с които се биеше Улхарт, и го повали с един-единствен замах на чука. Следващият мъж избягна втората му атака, а после обърна коня си и препусна в галоп.
— Дръж го! — извика Улхарт, ала Роран вече се бе впуснал в преследване.
Бягащият войник заби шпори в корема на коня си, докато животното не пусна кръв, но въпреки отчаяната му жестокост, то не можеше да надбяга Снежноплам. Роран се приведе ниско над врата на жребеца си, докато той летеше напред с невъобразима скорост. Когато осъзна, че бягството му е безнадеждно, войникът дръпна юздите на коня си, завъртя го в кръг и замахна със сабята си към врага си. Роран вдигна чука си и едва успя да отбие острото като бръснач острие. Веднага отвърна с удар отгоре, ала противникът му парира и още два пъти го атакува, замахвайки веднъж към ръцете и втори път към краката му. Роран изруга мислено. Войникът очевидно беше по-опитен в битките от него; ако не го надвиеше в следващите няколко секунди, щеше да изгуби живота си.