Роран затвори очи и съзнателно отпусна всичките си мускули, в опит да се успокои. „Убивам в името на любимите си хора. Убивам заради Катрина и Ерагон, и всички от Карвахол, заради Варден и земята ни. В името на обичта си ще прекося океан от кръв, дори това да ме унищожи“.
— Никога досега не съм виждал такова нещо, Стронгхамър — каза Улхарт. Роран отвори очи и се озова лице в лице с ветерана, застанал пред него, държейки юздата на Снежноплам. — Никой друг не е толкова луд, че да опита такъв номер — да скочи над каруците — или поне никой, който да е оцелял, че да разкаже. Пази се обаче. Не може така да скачаш от коне и да се хвърляш сам срещу петима мъже, и да очакваш да видиш следващото лято, нали? Бъди малко по-предпазлив, ако си умен.
— Ще го имам предвид — отвърна му Роран, докато поемаше юздата от него.
В минутите, докато той се бе справил с последния войник, здравите воини бяха обходили всички каруци, за да срежат покривалата на товарите и да докладват съдържанието им на Мартланд, който записваше какво са открили, за да може Насуада да проучи информацията и може би от нея да добие някаква представа за плановете на Галбаторикс. Роран гледаше мъжете, които разглеждаха последните няколко каруци, натоварени с чували пшеница и купчини униформи. Когато приключиха това, те заклаха оцелелите биволи и пътят подгизна от кръв. Убийството на животните го разтревожи, но той разбираше колко е важно да не ги оставят на Империята и ако му бяха наредили, сам щеше да хване ножа. Искаше му се да можеха да откарат животните при Варден, ала те бяха твърде бавни и трудно подвижни. С бързия си бяг обаче конете на войниците можеха да помогнат на бунтовниците, докато те бягаха от вражеска територия, така че уловиха колкото можаха и ги завързаха зад собствените си жребци.
Тогава един от мъжете извади напоена със смола факла от дисагите си и след няколко секунди работа с огнивото и кремъка я запали. После мина с коня си по протежение на кервана, допирайки факлата към всяка каруца, и накрая я хвърли в последната кола.
— По седлата! — извика Мартланд.
Кракът на Роран го заболя, докато се мяташе на гърба на Снежноплам. Той пришпори жребеца и се изравни с Карн, докато оцелелите бунтовници се качиха на конете си и се наредиха в колона по двама зад херцога. Жребците сумтяха и удряха земята с копита, нетърпеливи да се отдалечат от огъня.
Мартланд потегли напред с бърз ход и останалата част от отряда го последва, оставяйки зад гърба си редицата горящи каруци, светещи като мъниста по огърлицата на самотния път.
Каменната гора
Тълпата надаваше възгласи.
Ерагон седеше на една от дървените пейки, които джуджетата бяха поставили край основата на външното укрепление на Бреган Холд. Крепостта бе разположена на заобленото било на връх Тардюр, на почти хиляда и шестстотин метра над дъното на потъналата в мъгла долина, и от нея се виждаше на огромно разстояние във всички посоки или поне докато назъбените планини не скриеха от поглед гледката. Също като Тронхайм и другите джуджешки градове, които Ерагон бе посещавал, Бреган Холд беше изграден изцяло от добит в джуджешките мини камък. В този случай — червен гранит, който придаваше усещането за топлина в стаите и коридорите. Самата крепост представляваше масивна и здрава постройка, висока колкото пететажна къща, и завършваше с открита камбанария, над която бе поставена стъклена капка, голяма колкото две джуджета, задържана от четири гранитни скоби, събрани в заострена арка. Капката, както Орик бе обяснил на Ездача, представляваше по-голяма версия на джуджешките лишени от пламък фенери и при важни случаи и критични моменти можеше да се използва, за да озари цялата долина със златиста светлина. Джуджетата я наричаха Аз Синдризнарвел — Кристала на Синдри. Около стените на крепостта бяха скупчени множество по-малки сгради, където живееха слугите и воините на Дургримст Ингетум, както и други постройки, като конюшни и ковачници, и една църква, посветена на Морготал — джуджешкия бог на огъня и покровител на ковачите. Сред обширните поляни в гората под високите гладки стени на Бреган Холд бяха пръснати десетки ферми и от комините на каменните къщи се издигаха струйки дим.
Орик показа и разказа всичко това на Ерагон, след като трите джуджешки деца го бяха довели в двора на Бреган Холд, крещейки „Аргетлам!“, така че всички наоколо да чуят. Орик посрещна Ездача като брат, а после го отведе до баните и когато младежът се изкъпа, се погрижи да получи тъмнолилава роба и тънка златна диадема.
След това джуджето изненада Ерагон, като го представи на Хведра — светлоока жена с румени бузи и дълга коса, — обявявайки гордо, че са се оженили само преди два дни. Докато младежът изразяваше удивлението и поздравленията си, Орик пристъпи от крак на крак, а после отвърна: