— Хведра не се хвали напразно. Тя не е само моя жена, тя е и… Ах, вие нямате такава дума. Тя е гримсткарвлорс на Дургримст Ингетум. Гримсткарвлорс означава… пазител на къщата, уредник на дома. Негов дълг е да се погрижи семействата в клана да плащат дължимото на Бреган Холд, стадата ни да бъдат водени до подходящите пасища в подходящото време, запасите ни от храна да не намалеят твърде много, жените на Ингетум да тъкат достатъчно платове, воините ни да са добре екипирани, ковачите ни винаги да имат достатъчно руда, за да коват желязо… Накратко той трябва да се грижи кланът да функционира добре, за да просперира. Има поговорка сред моя народ: добрият гримсткарвлорс може да създаде клана…
— А лошият гримсткарвлорс може да го унищожи — допълни Хведра.
Орик се усмихна и стисна дланта й в своята.
— А Хведра е най-добрата сред всички гримсткарвлорс. Това не е наследствена титла. Трябва да докажеш, че си достоен за поста, ако искаш да го получиш. Рядкост е за съпругата на гримстборит да бъде и гримсткарвлорс. Така че имам голям късмет. — Двамата склониха глави един към друг и потъркаха носове. Ерагон отмести поглед. Почувства се самотен и отхвърлен. Орик се отпусна назад, отпи от медовината си и продължи: — Имало е много известни гримсткарвлорс в историята ни. Често се казва, че единственото, в което вождовете на клановете са добри, е да си обявяват война един на друг, и че гримсткарвлорс предпочитат да си прекарваме времето, като се караме помежду си, за да нямаме възможност да пречим на делата на клана.
— О, стига, Скилфз Делва — скастри го шеговито Хведра. — Знаеш, че това не е истина. Или поне между нас няма да бъде.
— Ммм. — Орик докосна чело в това на Хведра. После отново потриха носове.
Ерагон върна вниманието си към тълпата долу, когато тя избухна в спонтанно освиркване и подигравки. Видя, че едно от джуджетата, съревноваващи се в Гастгар, е изгубило кураж и в последния момент е отдръпнало своята Фелдуност настрана, а сега се опитваше да избяга от противника си. Джуджето с копието го гони в продължение на две обиколки на поляната. Когато се приближи достатъчно, то се изправи на стремената и хвърли копието, уцелвайки страхливеца в лявото рамо. Джуджето падна от козата с вик и остана да лежи на тревата, стиснало острието, забито в плътта му. Един лечител се затича към него. След няколко секунди всички обърнаха гръб на гледката.
Горната устна на Орик се изви в отвращение.
— Ба! Много години ще минат, преди семейството му да успее да отмие срама от безчестието на сина си. Съжалявам, че трябваше да видиш това долно деяние, Ерагон.
— Никога не е приятно да виждаш как някой се посрамва.
Тримата останаха да седят мълчаливо по време на следващите две състезания, а после джуджето стресна Ездача, сграбчвайки го за рамото с въпроса:
— Искаш ли да видиш каменна гора, Ерагон?
— Такова нещо не съществува, освен ако не е издялано.
Орик поклати глава с блеснали очи.
— Не е издялано и съществува. Така че питам отново, искаш ли да видиш каменна гора?
— Ако не се шегуваш… да, бих искал.
— Радвам се, че прие. Не се шегувам и ти обещавам, че утре двамата ще бродим сред дървета от гранит. Това е едно от чудесата на планините Беор. Всеки, който гостува на Дургримст Ингетум, трябва да има възможността да го посети.
На следващата сутрин Ерагон стана от твърде малкото си легло в каменната стая с нисък таван и дребни мебели, изми си лицето в легена със студена вода и по навик потърси с ума си Сапфира. Усети само мислите на джуджетата и животните около крепостта. Изведнъж изгуби равновесие и се подпря на легена, обхванат от чувство за изолация. Остана в тази поза, неспособен да се движи или да мисли, докато пред очите му не падна червена пелена и не заплуваха блестящи петънца. Накрая издиша със стон и отново пое дълбоко дъх.
„И по време на пътуването от Хелгринд ми липсваше — помисли си, — но поне знаех, че се връщам при нея възможно най-бързо. Сега се движа в обратна посока и не зная кога ще се съберем пак“.
Той разтърси глава, облече се и тръгна през лъкатушните коридори на Бреган Холд, кланяйки се на джуджетата, които подминаваше, докато те на свой ред го поздравяваха енергично с „Аргетлам!“
Откри Орик и дванадесет други джуджета в двора на крепостта да оседлават няколко набити понита, чийто дъх излизаше на бели облачета в студения въздух. Ерагон се чувстваше като гигант, докато ниските мускулести мъже се движеха около него.
Орик вдигна ръка за поздрав.
— Имаме магаре в конюшните, ако искаш да яздиш.