Ездача скръсти ръце пред гърдите си и започна да обикаля между две дървета.
— Ако го направя, подкрепата ми може да обърне другите кланове срещу теб. Не само ще искаш народът ти да се съюзи с Варден, но и да приемат Драконов ездач в редиците си, което никога преди не са правили и се съмнявам да поискат да го сторят и сега.
— Така е, може и да обърне някои срещу ми — съгласи се джуджето. — Но пък може би ще ми даде гласовете на други. Нека аз преценя това. Единственото, което искам да зная, е ще ме подкрепиш ли?… Ерагон, защо се колебаеш?
Младежът се загледа в един набръчкан корен, който се издигаше от гранита до краката му, избягвайки погледа на приятеля си.
— Ти се тревожиш за доброто на народа си, както е редно. Моите тревоги обаче са по-големи — те обхващат доброто на Варден, елфите и всички други, които се опълчват на Галбаторикс. Ако… ако няма вероятност ти да спечелиш короната, а има друг вожд, който има шанс и също симпатизира на Варден…
— Никой не би симпатизирал на Варден в качеството си на гримстборит повече от мен!
— Не се съмнявам в приятелството ти — възрази Ерагон. — Но ако това, което описах, се случи и моята подкрепа би подсигурила трона за такъв вожд за доброто на твоя народ и това на цяла Алагезия, не трябва ли да подкрепя джуджето, което има по-голям шанс да спечели?
С мъртвешки тих глас Орик отвърна:
— Ти се закле с кръвна клетва върху Кнурлниен, Ерагон. Според всички закони на нашето кралство ти си член на Дургримст Ингетум, независимо колко несъгласни може да са други с това. Онова, което Хротгар направи, когато те осинови, няма прецедент в цялата ни история и не може да бъде отменено, освен ако в качеството си на гримстборит аз не те прогоня от клана. Ако се обърнеш срещу мен, Ерагон, ще ме посрамиш пред целия ни народ и никой повече няма да вярва на водачеството ми. Нещо повече, ще докажеш на зложелателите си, че наистина не можем да имаме доверие на Драконовите ездачи. Членовете на кланове не се предават един друг заради други кланове, Ерагон. Никой не го прави, освен ако не иска да се събуди някоя нощ с кинжал в гърлото.
— Заплашваш ли ме? — попита Ездача също толкова тихо.
Орик изруга и отново удари гранита с брадвата си.
— Не! Никога не бих вдигнал ръка срещу теб, Ерагон! Ти си ми доведен брат и си единственият Ездач, свободен от влиянието на Галбаторикс, и проклет да съм, ако не започнах да те харесвам по време на пътешествията ни заедно. Но въпреки че аз не бих те наранил, това не значи, че останалата част от Ингетум ще бъде толкова всеопрощаваща. Не го казвам като заплаха, просто изразявам факт. Трябва да разбереш това, Ерагон. Ако кланът чуе, че си дал подкрепата си другиму, може да не мога да ги удържа. Въпреки че си наш гост и законите на гостоприемството те пазят, ако заговориш против Ингетум, кланът ще сметне, че си го предал, а обичаят ни не позволява да търпим предатели в редиците ни. Разбираш ли ме?
— Какво очакваш от мен? — извика младежът. Той разпери ръце и започна да крачи напред-назад пред Орик. — Заклел съм се и на Насуада и това са заповедите, които тя ми даде.
— Също така си се заклел на Дургримст Ингетум! — изрева джуджето.
Ерагон се спря и се загледа в Орик.
— Нима искаш да обрека цяла Алагезия, за да можеш ти да запазиш статута си сред клановете?
— Не ме обиждай!
— Тогава не искай невъзможното от мен! Ще те подкрепя, ако има вероятност да се възкачиш на трона, а ако няма, ще подкрепя друг. Тревожиш се за Дургримст Ингетум и за цялата си раса, докато моят дълг е да се тревожа за нея и за цяла Алагезия. — Ездача се облегна на един студен ствол. — А не мога да си позволя да обидя теб или твоя — тоест нашия — клан или другите джуджета.
Орик отвърна с по-мек тон:
— Има и друг начин, Ерагон. За теб ще бъде по-труден, но ще разреши проблема.
— О? И какво е това чудодейно решение?
Джуджето затъкна брадвата в колана си и отиде до младежа, а после го сграбчи за предмишниците и се взря в него изпод рунтавите си вежди.
— Ще постъпя правилно, повярвай ми, Ерагон Сенкоубиецо. Дай ми верността, която би ми засвидетелствал, ако наистина беше роден в Дургримст Ингетум. Моите поданици никога не биха посмели да говорят срещу собствения си гримстборит в полза на друг клан. Ако един гримстборит удари камъка погрешно, това е само негова отговорност, но не означава, че не виждам тревогите ти. — Той погледна надолу за момент, после продължи: — Ако не мога да стана крал, повярвай ми, няма да съм толкова заслепен от перспективата за властта, че да не разпозная кога съм се провалил. Ако това стане — не че вярвам, че ще се случи, — ще предложа подкрепата си на някой от другите кандидати по своя воля, защото не по-малко от теб искам да видя на трона гримстборит, който е враждебен към Варден. И ако подкрепя някой друг, статусът и престижът, които ще дам в служба на този вожд, по същество ще включват и твоята подкрепа, тъй като ти си Ингетум. Ще ми се довериш ли, Ерагон? Ще ме приемеш ли за свой гримстборит като другите ми поданици?