Роран прикри лицето си с щита си и погледна към седлото, когато бяла светлина, ярка като обедното слънце, озари пейзажа. Силният блясък извираше отнякъде над лагера. Той не се поддаде на изкушението да види откъде точно.
Роран извика, смуши Снежноплам и се приведе над врата на коня, когато животното скочи напред. От двете му страни Карн и другите воини направиха същото, размахвайки оръжия. Клоните шибаха раменете и главата му, а после Снежноплам излезе от дърветата и се спусна към лагера в пълен галоп.
Другите две групи конници също идваха с тътен към лагера, едната водена от Мартланд, а другата — от Улхарт.
Войниците и коларите извикаха изплашено и заслониха очи. Препъвайки се като слепи, те се опитаха да извадят оръжията си, докато същевременно се мъчеха да застанат така, че да отблъснат атаката.
Роран не направи опит да забави Снежноплам. Напротив, той пришпори жребеца, след което се изправи на стремената и се задържа с цялата сила на краката си, когато конят скочи над тясната пролука между две каруци. Зъбите му изтракаха, когато се приземиха. Пръстта, изхвърчала под копитата на Снежноплам, се изсипа в един от огньовете и навсякъде се разхвърчаха искри.
Останалата част от групата на Роран също прескочи каруците. Знаейки, че те ще се погрижат за войниците зад него, той се съсредоточи върху онези отпред. Насочвайки коня към един от войниците, младежът го удари с чука си и строши носа му, разплисквайки кръв по цялото му лице. С втория удар в главата го довърши, а после парира меча на друг войник.
По-надолу по извитата редица от каруци Мартланд, Улхарт и техните хора също нахлуха в лагера, приземявайки се сред тракане на копита и дрънчене на броня и оръжия. Един кон изцвили панически, когато го порази копието на войник на Галбаторикс.
Роран блокира меча на нападателя си за втори път, а после удари дясната му ръка, с което строши китката му и принуди мъжа да изпусне оръжието си. Без да се бави нито миг, му нанесе удар в гърдите, счупвайки гръдната му кост. С хриплив стон смъртно ранен войникът се свлече на земята.
Роран се извърна на седлото, търсейки следващия си противник. Мускулите му потрепваха от неистово въодушевление; всеки детайл около него беше ясен и отчетлив, сякаш бе гравиран върху стъкло. Чувстваше се неуязвим, непобедим. Самото време започна да се забавя и разтегля, така че една объркана нощна пеперуда, която прелетя край него, изглеждаше така, сякаш лети през мед, а не през въздух.
В този момент две ръце го сграбчиха изотзад, издърпаха го от седлото и го запратиха на земята. От удара при падането остана без въздух. За момент му причерня. Когато се освести, видя, че първият войник, когото бе атакувал, е седнал на гърдите му и го души. Мъжът закриваше източника на светлина, създаден от Карн в небето. Бял ореол обкръжаваше главата и раменете му и от това лицето му беше потънало в дълбока сянка, така че Роран не виждаше нищо от него, освен блясъка на оголени зъби.
Пръстите на войника стискаха силно гърлото му и той не можеше да си поеме дъх. Ръката му зашари по земята в търсене на чука, който бе изпуснал, ала не можа да го достигне. Роран стегна вратните си мускули, за да не позволи на войника да му счупи врата, а после измъкна кинжала от колана си и го заби между ребрата на противника си.
Мъжът дори не потрепери, нито пък хватката му отслабна.
От устата му се разнесе неспирен поток от клокочещ смях. От злокобния отвратителен кикот стомахът на Роран се сви от страх. Спомни си този звук; беше го чул, докато гледаше как Варден се бият с мъжете, които не изпитваха болка, на полето до река Джийт. Мигновено разбра защо войниците бяха избрали подобно неподходящо място за лагер: „Тях не ги е грижа дали ще ги хванем в капан, защото не можем да ги нараним“.
Пред погледа му се спусна червена мъгла, а пред очите му затанцуваха жълти звезди. На ръба на припадъка, издърпа кинжала и го заби в мишницата на войника, завъртайки острието в раната. Гореща кръв покапа по ръката му, ала мъжът, изглежда, изобщо не забеляза. После той удари главата на Роран в земята и светът избухна в прилив на пулсиращи цветове. Удари я веднъж. Втори път. Три пъти. Роран напрегна бедра в безуспешен опит да отхвърли противника си. Заслепен и отчаян, той замахна към мястото, където смяташе, че се намира лицето на мъжа, и почувства как кинжалът попадна на мека плът. Той го издърпа леко, а после отново го заби в същата посока, усещайки съпротивлението, когато острието се вряза в кост.
Натискът върху врата му изчезна.
Роран остана да лежи неподвижен, а гърдите му се издуваха, докато гълташе жадно въздух, а после се завъртя по очи и повърна. Имаше чувството, че в гърлото му гори огън. Все още кашлящ и неспособен да си поеме нормално въздух, той се изправи с препъване и видя, че войникът е проснат неподвижен до него, а кинжалът стърчи от лявата му ноздра.