— Ах, мътните те взели, дай ми това! — възкликна Мартланд и сграбчи дланта от Карн. Прибра я в туниката си и продължи: — Престани да се суетиш около мен и спаси Велмар и Линдел, ако можеш. Можеш да се опиташ да я поправиш после, когато сме оставили няколко мили между себе си и тези чудовища.
— Тогава може да е твърде късно — възрази Карн.
— Това беше заповед, магьоснико, не молба! — изтътна гласът на капитана. Докато заклинателят отстъпваше, той използва зъбите си, за да привърже ръкава на туниката си над чуканчето, което после отново пъхна под лявата си мишница. По лицето му бе избила пот. — Добре, ясно! Какви трижди проклети боклуци са скрити в тези трижди проклети каруци?
— Въже! — извика някой.
— Уиски! — добави друг.
Мартланд изсумтя.
— Улхарт, ти записвай вместо мен.
Роран помогна на останалите, докато ровеха из всички каруци и с вик обявяваха съдържанието им на Улхарт. След това заклаха биволите и подпалиха каруците както предния път. Накрая събраха конете си, здравите яхнаха своите, а ранените завързаха за седлата на техните.
Когато бяха готови да потеглят, Карн направи жест нагоре към светлината в небето и измърмори някаква дълга и заплетена дума. Тъмнината отново погълна света. Роран вдигна поглед и видя трепкащо отражение на лицето на Карн на фона на бледите звезди, а после, когато привикна отново към мрака, забеляза нежните сиви силуети на хиляди дезориентирани нощни пеперуди, които се щураха из небето като сенките на човешки души.
С натежало сърце той докосна с пети хълбоците на Снежноплам и те потеглиха надалеч от останките на кервана.
Кръв по скалите
Ерагон излезе отривисто от кръглата зала, закътана дълбоко под центъра на Тронхайм. Дъбовата врата се затръшна зад него с глух тътен.
Той застана с ръце на хълбоците насред сводестия коридор и се загледа в пода, който бе покрит с квадратни плочки от ахат и нефрит. Откакто двамата с Орик бяха пристигнали в Тронхайм преди три дни, тринадесетте вождове на джуджешките кланове не правеха нищо друго, освен да спорят за неща, които му се струваха напълно незначителни, като например това кои кланове имат право да пускат стадата си в определени спорни пасища. Докато слушаше как вождовете се карат за дреболии в правния си кодекс, Ездача често изпитваше желанието да изкрещи, че са слепи глупаци, които ще обрекат цяла Алагезия на тиранията на Галбаторикс, ако не оставят настрана дребнавите си тревоги и не изберат нов владетел без повече бавене.
Все още потънал в мислите си, Ерагон бавно тръгна надолу по коридора, като едва забелязваше четиримата стражи, които го следваха — както правеха навсякъде, където отидеше, — а също и джуджетата, които го поздравяваха с най-различни варианти на „Аргетлам“. „Най-лошата е Йорюн“ — реши той. Жената джудже беше гримстборит на Дургримст Вреншргн — могъщ и войнствен клан — и от самото начало на преговорите бе дала да се разбере, че възнамерява да вземе трона. Само един друг клан, Урзад, открито заставаше зад каузата й, ала както бе демонстрирала на няколко пъти по време на срещите между вождовете, Йорюн беше умна, хитра и способна да извърти почти всяка ситуация в своя полза. „Би станала превъзходна кралица — призна сам пред себе си Ездача, — но е толкова коварна, че е невъзможно да се прецени дали ще подкрепи Варден, щом бъде избрана“. Той се усмихна кисело. Разговорът с Йорюн винаги беше труден за него. Джуджетата я смятаха за страхотна красавица и дори по човешките стандарти фигурата й беше забележителна. Освен това тя като че ли бе развила силен интерес към него, който той не можеше да си обясни. При всеки техен разговор Йорюн непрекъснато правеше алюзии с историята и митологията на джуджетата. Младежът не разбираше намеците й, но те, изглежда, забавляваха неимоверно Орик и другите вождове.
В добавка към Йорюн, още двама вождове също имаха претенции към трона: Ганел от клана Дургримст Куан и Надо от клана Дургримст Кнурлкаратн. В качеството си на пазители на джуджешката религия, Куан имаха огромно влияние сред расата си, ала до момента Ганел бе получил подкрепата на само два други клана: Дургримст Рагни Хефтин и Дургримст Ебардак — последният се занимаваше основно с наука и изследвания. За сметка на това Надо бе създал по-сериозна коалиция, която се състоеше от клановете Фелдуност, Фангур и Аз Свелдн рак Ануин.
Докато Йорюн явно искаше трона само заради властта, която щеше да й донесе, а Ганел не изглеждаше особено враждебен към Варден — макар и да не демонстрираше и привързаност, — Надо открито и яростно се противопоставяше на всякакво замесване с Ерагон, Насуада, Империята, Галбаторикс, кралица Исланзади или, доколкото Ерагон можеше да прецени, което и да е живо същество отвъд планините Беор.