— Върви, както върви, Аргетлам. Не можем да пришпорваме съвършенството.
— Струва ми се, че напредвате бързо.
Скег почука широкия си плосък нос с тънкия си пръст.
— Върхът на Исидар Митрим, който сега е отдолу, Аря счупи на големи парчета, които са лесни за сглобяване. Плоската част обаче, която сега е отгоре… — Скег поклати глава, а сбръчканото му лице изглеждаше тъжно. — От силата на удара при счупването всички парченца са оказали натиск върху повърхността на камъка, едни бяха разхвърляни настрани от Аря и дракона Сапфира, други паднаха надолу към теб и онази презряна Сянка… това разби венчелистчетата на розата на ужасно малки парчета. А розата, Аргетлам, розата е ключова за камъка. Тя е най-красивата, най-сложната част от Исидар Митрим. И се е разбила на най-много парчета. Ако не успеем да я съберем наново и да разположим всяко зрънце на правилното му място, можем със същия успех да дадем камъка на бижутерите, за да направят пръстени за майките ни. — Думите се изливаха от Скег като вода, преливаща от кофа. Той изкрещя нещо на родния си език към джудже, което пренасяше една от кутиите през залата, а после подръпна бялата си брада и попита:
— Чувал ли си някога историята за създаването на Исидар Митрим в Епохата на Херан?
Ездача се поколеба, припомняйки си уроците в Елесмера.
— Зная, че е бил издялан от Дюрок.
— Да. Дюрок Орнтронд или Орловото око, както го наричате на вашия език. Той не е открил Исидар Митрим, но сам го е изкопал от обкръжаващия го камък, обработил го е и го е полирал. Петдесет и седем години е работил над Звездната роза. Кристалът го е запленил така, както нищо друго. Всяка нощ е седял приведен над Исидар Митрим до ранните часове на утрото, защото бил решен Звездната роза да не е просто предмет на изкуство, а нещо, което ще докосва сърцето на всеки, който я погледне, и ще спечели на Дюрок почетно място на масата на боговете. Отдадеността му е била толкова голяма през тридесет и втората година от труда му, че когато неговата съпруга му поставила ултиматум или да сподели бремето с чираците си, или тя ще напусне дома му, Дюрок не казал и дума, а й обърнал гръб и продължил да оформя контурите на венчелистчето, по което работел вече почти цяла година.
Дюрок се трудил над Исидар Митрим, докато не бил доволен от всяка линия и извивка. Тогава хвърлил парцала за полиране, отстъпил крачка от Звездната роза и казал: „Гунтера да ме закриля, готова е!“ и паднал мъртъв на пода. — Скег се потупа по гърдите. — Сърцето му не издържало, защото за какво друго имал да живее?… Това се опитваме да възстановим, Аргетлам: петдесет и седем години непрестанна концентрация от един от най-великите майстори, които расата ни е раждала. Ако не съберем Исидар Митрим точно както е бил преди, ще омаловажим постижението на Дюрок за всички, които тепърва ще видят Звездната роза.
Скег удари с юмрук бедрото си, за да подчертае тези думи.
Ерагон се облегна на парапета пред себе си и загледа как пет джуджета, застанали в противоположни краища на кристала, спуснаха шесто, което бе завързано с въже, докато не увисна на сантиметри над острите ръбове на строшения сапфир. Джуджето извади късче от Исидар Митрим от кожена кесия, закачена на колана му, и с една миниатюрна пинцета го разположи в мъничка пролука в кристала под себе си.
— Ако коронацията се проведе след три дни, ще бъдете ли готови с Исидар Митрим дотогава? — попита Ерагон.
Скег забарабани по парапета с всичките си десет пръста — мелодия, която младежът не познаваше. Накрая джуджето отвърна:
— Не бихме бързали толкова със Звездната роза, ако не беше предложението на твоя дракон. Тази прибързаност ни е чужда, Аргетлам. Не е в природата ни, както е в човешката, да се щураме като разбунени мравки. И все пак ще сторим всичко по силите си да подготвим навреме Исидар Митрим за коронацията. Ако тя се състои след три дни… Е, тогава не съм оптимистично настроен за шансовете ни. Но ако е по-късно през седмицата, мисля, че ще сме приключили.
Ездача благодари на Скег за предвиждането и се сбогува с него. Следван от стражите си, младежът отиде до една от множеството общи кухни в града-планина — дълга и ниска стая с каменни маси, подредени в редици от едната страна, и джуджета, които се суетяха около печки от другата.
Там Ерагон вечеря с хляб, риба с бяло месо, която джуджетата ловяха в подземните езера, гъби и някакъв вид каша от грудки, която бе ял и преди в Тронхайм, но чийто произход все още не му беше известен. Преди да започне обаче, той провери храната за отрова, използвайки магиите, научени от Оромис.
Докато прокарваше последната коричка хляб с глътка слаба, разредена с вода, бира, Орик и свитата му от десет воини влязоха в залата. Другите джуджета седнаха на отделни маси, разполагайки се така, че да виждат и двата входа, а вождът на Ингетум се присъедини към Ездача, като се отпусна с изморена въздишка на каменната пейка срещу него. Той постави лакти на масата и потърка лице с длани.