Ерагон направи няколко магии, за да попречи да бъдат подслушвани, и попита:
— Нова пречка?
— Не, няма пречки. Но тези обсъждания са изключително изморителни.
— Забелязах.
— А всички забелязаха твоето недоволство — отвърна Орик. — Трябва да се владееш по-добре оттук насетне, Ерагон. Разкриването на каквато и да било слабост само помага на каузата им. Аз…
Той замълча, защото едно пълно джудже дойде и постави поднос димяща храна пред него.
Ездача погледна навъсено към ръба на масата.
— Но по-близо ли си до трона? Спечелихме ли нещо с целия този безсмислен брътвеж?
Орик вдигна пръст, докато дъвчеше хляба си.
— Спечелихме много. Не бъди толкова мрачен! След като ти си тръгна, Хавард се съгласи да намали данъка върху солта, която Дургримст Фангур продават на Ингетум, в замяна на летен достъп до тунела ни към Налсврид-мерна, за да могат да ловуват червените елени, които се събират край езерото през топлите месеци в годината. Трябваше да видиш как Надо изскърца със зъби, когато Хавард прие предложението ми!
— Ха! — възкликна презрително Ерагон. — Данъци, елени… какво общо има всичко това с наследяването на Хротгар? Кажи ми честно, Орик, каква е позицията ти в сравнение с тази на другите вождове? И колко още ще се проточат преговорите? С всеки изминал ден става все по-вероятно Империята да разбере измамата ни и Галбаторикс да удари Варден, докато мен ме няма да отблъсна Муртаг и Торн.
Доведеният му брат избърса уста с ъгълчето на покривката.
— Позицията ми е достатъчно стабилна. Никой от гримстборит няма нужната подкрепа да поиска гласуване, но аз и Надо имаме най-много последователи. Ако някой от двама ни успее да спечели още два или да речем три клана, балансът бързо ще се наклони в негова полза. Хавард вече се колебае. Няма да му трябва още много окуражаване, струва ми се, за да го убедя да се присъедини към моя лагер. Тази нощ ще вечерям с него и ще видя какво мога да сторя в тази насока. — Орик излапа парче печена гъба и продължи: — А що се отнася до това кога ще приключат преговорите, може би след седмица, ако имаме късмет, или след две, ако нямаме.
Ездача изруга под нос. Беше толкова напрегнат, че стомахът му се бунтуваше и заплашваше да изхвърли храната, която току-що бе изял.
Джуджето се пресегна през масата и го хвана за китката.
— Нито ти, нито аз можем да направим нещо, за да ускорим решението на клановете, така че не позволявай това да те разстройва прекалено много. Безпокой се за нещата, които можеш да промениш, и остави останалото да се оправи само, а? — Той го пусна.
Ерагон бавно издиша и се облегна на лакти върху масата.
— Зная. Но имаме толкова малко време, а ако се провалим…
— Каквото е писано, ще стане — каза джуджето. После се усмихна, но очите му бяха тъжни. — Никой не може да избяга от промислите на съдбата.
— Не можеш ли да вземеш трона със сила? Зная, че нямаш толкова войски в Тронхайм, но с моята подкрепа кой ще застане срещу теб?
Орик се спря с ножа на половината път между чинията и устата му, а после поклати глава и продължи да яде. Между няколко хапки каза:
— Подобен заговор ще е катастрофален.
— Защо?
— Трябва ли да обяснявам? Цялата ни раса ще се обърне срещу нас и вместо да придобия власт над народа си, ще наследя празна титла. Ако това се случи, не бих заложил и счупен меч, че ще доживея края на годината.
— Аха.
Джуджето не каза нищо повече, докато храната на подноса му не свърши. После изпи голяма глътка бира, оригна се и продължи разговора:
— Вървим по ветровита планинска пътека с бездънни пропасти от двете й страни. Толкова много членове на расата ми мразят и се страхуват от Драконовите ездачи заради зверствата, които Галбаторикс и Клетвопрестъпниците, а сега и Муртаг, са извършили срещу нас. И толкова много от тях се боят от света отвъд планините, тунелите и пещерите, където се крием… — Орик завъртя халбата си на масата. — Надо и Аз Свелдн рак Ануин само влошават положението. Те се възползват от страха на джуджетата и ги настройват срещу теб, Варден и крал Орин. Аз Свелдн рак Ануин е въплъщението на онова, което трябва да надвием, ако искаме да стана крал. Трябва да намерим начин да успокоим тревогите им и тези на другите като тях, защото, ако стана владетел, ще трябва да се отнасям справедливо към тях или ще изгубя подкрепата на клановете. Един джуджешки крал или кралица е почти изцяло в ръцете им, независимо колко силен владетел е, точно както гримстборит са в ръцете на семействата в клана си.