Орик килна глава назад и пресуши халбата си, а после я тръшна с трясък на масата.
— Няма ли нещо, което мога да сторя, някой ваш обичай или церемония, която мога да изпълня, за да омилостивя Вермунд и последователите му? — попита Ерагон, назовавайки настоящия гримстборит на Аз Свелдн рак Ануин. — Трябва да има нещо, което мога да направя, за да успокоя подозренията им и да прекратя тази вражда.
Джуджето се засмя и стана от масата.
— Можеш да умреш.
Рано на следващата сутрин Ерагон седеше с гръб, опрян в извитата стена на кръглата зала, разположена дълбоко под центъра на Тронхайм, заедно с отбрана група воини, съветници, служители и роднини на вождовете, които бяха достатъчно привилегировани да присъстват на събирането на клановете. Самите вождове седяха на масивни, украсени с резба столове, разположени около кръгла маса, която, като повечето по-значими предмети в долните нива на града-планина, носеше герба на Корган и Ингетум.
В този момент говореше Галдхием, гримстборит на Дургримст Фелдуност. Той беше нисък дори за джудже — ръстът му бе малко над шейсет сантиметра — и носеше роба в златно, кафяво и среднощно синьо. За разлика от джуджетата от Ингетум, Галдхием не подрязваше или сплиташе брадата си и тя се спускаше по гърдите му като заплетен храст. Стъпил на седалката на стола си, той удари полираната маса с облечения си в ръкавица юмрук и изрева:
— Ета! Нархо удим етал ос ису вонд! Нархо удим етал ос формвн мендуност бракн, аз Варден хрествог дюр гримстнзхадн! Аз Юргенврен катрид не домар оен етал…
— Не — прошепна в ухото на Ерагон неговият преводач — джудже на име Хундфаст. — Няма да допусна това. Няма да оставя тези безбради глупаци Варден да унищожат страната ни. Драконовата война ни остави слаби и не…
Ерагон потисна прозявката си на отегчение. Започна да оглежда седящите около гранитната маса, от Галдхием до Надо — кръглолико джудже със сламеноруса коса, което кимаше одобрително по време на гръмогласната реч. Хавард, който чистеше с кинжала си ноктите на двата оцелели пръста на дясната си ръка; Вермунд с неговото изпъкнало чело, но иначе неразличими черти под лилавото було. Ганел и Юндин, които седяха приведени един към друг и си шепнеха, докато Хадфала — възрастна жена, която бе вожд на Дургримст Ебардак и третият член на съюза на Ганел — се взираше намръщено в пергамента, покрит с руни, който носеше със себе си всяка сутрин. След това погледна към вожда на Дургримст Ледвону Мандрат, който седеше с профил към него, разкривайки ясно дългия си увиснал нос. Към Тордрис — гримстборит на Дургримст Награ, от която виждаше малко, ако се изключи вълнистата й кестенява коса, сплетена на плитка, която бе двойно по-дълга от ръста на жената и лежеше навита на кълбо на пода. Към гърба на Орик, който се бе облегнал на едната странична облегалка на стола си. Към гримстборита на Дургримст Гедтрал Фреовин — ужасно дебело джудже, което не откъсваше очи от парчето дърво, което дялкаше във формата на изгърбен гарван. Към Храйдамар, гримстборит на Дургримст Урзад, който, в контраст с Фреовин, беше стегнат и дребен, с изпъкнали жили по ръцете, и идваше на всяко съвещание с ризница и шлем. И накрая към Йорюн с нейната лешниковокафява кожа, чиято гладкост се нарушаваше само от белег във формата на полумесец високо на лявата й скула, с блестящата й като сатен коса, завързана под сребърен шлем с формата на ръмжаща вълча глава, с алената й рокля и огърлицата от светещи изумруди в златен обков, покрит с магически руни.
Йорюн забеляза, че Ерагон я гледа. На устните й разцъфтя ленива усмивка. Тя му намигна чувствено, скривайки за миг едното от бадемовидните си очи.
Бузите на младежа поруменяха, а върховете на ушите му пламнаха. Той отмести поглед и го върна към Галдхием, който все още говореше високопарно, изпъчил гърди като перчещ се гълъб.
Както Орик го беше помолил, Ездача запази спокойствие по време на събранието, прикривайки реакциите си от всички, които го наблюдаваха. Когато съвещанието бе прекратено за обяд, той побърза да догони доведения си брат и се наведе към него, за да не го чуе някой.
— Не ме очаквай на своята маса. Омръзна ми от седене и говорене. Ще се поразходя из тунелите.
Орик кимна, привидно разсеян, и промърмори в отговор:
— Прави каквото искаш, но се погрижи да си тук, когато продължи, няма да е уместно да кръшкаш, колкото и да ти е досадно.
— Както кажеш.