„Не бива да им позволявам дори да ме одраскат“ — помисли си той.
Разгневен от смъртта на Квистор, младежът замахна толкова бързо към убиеца му, че облеченото в черно джудже не можа да избегне удара и падна мъртво в краката му.
С цялата си сила той извика:
— Стойте зад мен!
Тънки пукнатини пропълзяха по пода и стените, а от тавана се посипа прах, когато гласът му проехтя в коридора. Нападащите джуджета политнаха назад от необузданата сила на гласа му, а после продължиха настъплението си.
Ерагон отстъпи няколко крачки, за да има място да маневрира свободно без трупове в краката му, а после приклекна ниско и размаха ятагана напред-назад, като змия, готвеща се за удар. Сърцето му биеше два пъти по-бързо от нормалното и въпреки че битката едва бе започнала, вече не му достигаше въздух.
Коридорът бе широк малко над два метра, което бе достатъчно за трима от шестимата оцелели врагове да го атакуват едновременно. Те се разпръснаха. Двама се опитаха да го заобиколят отдясно и отляво, а третият го нападна челно. Кинжалът му свистеше с небивала скорост към ръцете и краката на Ездача.
Ерагон не беше склонен да се дуелира с джуджетата, както би сторил, ако носеха нормални оръжия, затова се оттласна от пода и скочи високо. Направи салто във въздуха на половината път и като се оттласна с крака от тавана, отново се завъртя и се приземи на крачка зад джуджетата. Още докато те се извръщаха към него, младежът обезглави и тримата с един замах назад.
Кинжалите им издрънчаха на пода миг преди главите им да паднат.
Ездача скочи над обезглавените тела, превъртя се във въздуха и се приземи на мястото, откъдето беше тръгнал. И добре, че го стори.
Едва доловим полъх погъделичка врата му, когато върхът на кинжал профуча край гърлото му. Друго острие съдра маншета на панталоните му. Той отскочи и размаха ятагана, за да си освободи пространство за бой. „Защитите ми трябваше да отблъснат остриетата!“ — помисли си, удивен.
Младежът извика несъзнателно, когато кракът му попадна в локва хлъзгава кръв и той изгуби равновесие и падна по гръб. Главата му се удари в каменния под. Пред очите му изскочиха искри и той изстена от болка.
Тримата оцелели стражи се спуснаха към него и размахаха брадви, за да го предпазят от свистящите кинжали на нападателите.
Това време му бе достатъчно да се съвземе. Скочи на крака и докато се ругаеше мислено, че не я е опитал по-рано, изкрещя магия, в която се съдържаха девет от дванадесетте смъртоносни думи, научени от Оромис. Почти веднага обаче я преустанови, защото облечените в черно джуджета бяха защитени от множество заклинания. Ако разполагаше с няколко минути, може би щеше да успее да избегне или надвие тези защити, ала минутите можеха да станат дни в подобна битка, където всяка секунда бе дълга колкото час. След провала с магията, Ерагон създаде мислено твърдо като желязо копие и го запрати към мястото, където трябваше да бъде съзнанието на едно от джуджетата. Копието отскочи от мисловна броня, каквато той не бе срещал преди: гладка и равна, без видими пролуки от тревогите, типични за смъртни създания, въвлечени в битка на живот и смърт.
„Някой друг ги защитава — осъзна младежът. — В това нападение участват повече от тези седем джуджета“.
Ездача се завъртя на пета и замахна. Прониза с ятагана си левия нападател в коляното и от раната рукна кръв. Джуджето залитна и стражите на Ерагон се хвърлиха към него, сграбчвайки ръцете му, за да не може да върти ужасния си кинжал, а после го съсякоха с брадвите си.
По-близкият от двамата оцелели убийци вдигна щита си, за да се предпази от удара, който младежът се готвеше да му нанесе. Ерагон събра цялата си сила и замахна с намерението да разцепи щита и ръката под него, както нерядко бе постъпвал със Зар’рок. В треската на битката обаче забрави необяснимата бързина на черните джуджета. Миг преди ятаганът да достигне целта си, противникът наклони щита си.
Сноп искри изригна от повърхността на щита, когато оръжието на Ездача се отплесна от горната му част и се удари в стоманения шип в средата. От силния сблъсък ятаганът отскочи и се стовари върху стената. С кристален звън острието му се пръсна на дузина парчета и от дръжката в ръката на младежа остана да стърчи десетсантиметрово парче назъбен метал.