— Благодаря ти, Роран.
Когато той си тръгна, Сапфира попита:
— Още ли няма вест от Ерагон?
Насуада поклати отрицателно глава.
— Не, все още нищо и мълчанието му започва да ме безпокои. Ако не се свърже с нас до другиден, ще помоля Аря да прати съобщение до някой от заклинателите на Орик с изискване да ни докладва. Ако той не може да ускори съвещанията на джуджетата, се боя, че няма да можем да разчитаме на тях в предстоящите битки. Единственото добро от подобен катастрофален изход ще бъде това, че Ерагон ще се върне при нас без повече забавяне.
Когато драконката бе готова да напусне червената шатра, Бльодгарм отново призова привидението на Ездача и го сложи върху гърба й. После тя изтегли глава навън и както преди заподскача през лагера, следвана през целия път от пъргавите елфи.
Когато стигна до палатката на Ерагон, цветната сянка двойник изчезна вътре, Сапфира се излегна на земята и се примири, че ще трябва да прекара остатъка от деня в ужасно бездействие. Преди да продължи неохотната си дрямка обаче, тя се пренесе с мисълта си до палатката на Роран и Катрина и започна да търси пролука към ума на Роран, докато той не снижи бариерите около съзнанието си.
— Ти ли си, Сапфира? — попита младият мъж.
— И други дракони ли познаваш?
— Разбира се, че не. Просто ме изненада. Аз… ъъъ малко съм зает в момента.
Тя проучи цвета на емоциите му и тези на Катрина и откритието я развесели.
— Исках само да те приветствам с добре дошъл. Радвам се, че не си ранен.
Мислите на Роран проблеснаха в горещо-размътено-студено и той изглежда имаше проблем с оформянето на смислен отговор. Накрая успя:
— Много мило от твоя страна, Сапфира.
— Ако можеш, ела да ме посетиш утре, когато ще можем да говорим по-дълго. Започвам да се отегчавам тук, ден след ден. Може би ще можеш да ми разкажеш за Ерагон от времето, преди да се излюпя за него.
— Ще… ще бъде чест за мен.
Удовлетворена, че е изпълнила изискванията на учтивостта на кръглоухите двукраки, като е приветствала Роран, и от знанието, че утрешният ден няма да е толкова скучен — защото беше немислимо някой да посмее да не откликне на молбата й за среща, — Сапфира се устрои колкото можеше по-удобно на голата земя, като за кой ли път се размечта за мекото гнездо, което споделяха с Ерагон на разлюляната-от-вятъра-дървесна-къща в Елесмера. От ноздрите й избяга струйка дим, тя въздъхна и заспа, сънувайки, че лети по-високо от всякога.
Махаше и махаше с криле, докато не се издигна над недостижимите върхове на планините Беор. Там кръжа известно време, загледана към цяла Алагезия, просната под нея. После неконтролируемо желание я подтикна да полети още по-нависоко и да види каквото може, така че започна да маха отново и сякаш за едно мигване на окото, полетя отвъд зяпналата луна, докато накрая само Сапфира и сребърните звезди не висяха на черното небе. Тя се носи сред небесата дълго време, кралица на яркия, подобен на скъпоценен камък, свят долу, ала после в душата й нахлу тревога и тя извика с мислите си:
— Ерагон, къде си!
Целуни ме нежно
Роран се събуди и се измъкна от гладките ръце на Катрина, след което седна полугол на ръба на походното легло, което си деляха. Прозина се и разтърка очи, а после се загледа в бледата ивица огнена светлина, която се процеждаше през пролуката между двете платнища на входа, чувствайки се глупав и бавен от натрупаното изтощение. Хладна тръпка премина през тялото му, но той не помръдна от мястото си.
— Роран? — обади се Катрина със сънлив глас. Тя се надигна, облягайки се на едната ръка, и посегна към него с другата. Той не реагира, когато ръката й се плъзна по гърба му и започна да масажира врата му. — Заспивай. Имаш нужда от почивка. Скоро пак ще трябва да заминеш.
Роран поклати глава, без да я погледне.
— Какво има? — попита младата жена. Тя седна в леглото, придърпа одеялото върху раменете си и се облегна на него, долепвайки топлата си буза до ръката му. — Безпокоиш се за новия си капитан или къде може да те прати Насуада?